И така скъпи приятели, продължаваме да ви запознаваме с видните ни протестъри и техните начинания.
Асен Генов- роден през 1969 г. в град София.
А сега малко информация за него (а и не само) Интересна е Фондация „14-ти януари“ на Асен Генов и Константин Павлов-Комитата. Естествено, те двамата подкрепят с всякакви протести срещу известни личности и какво ли не, като особено активен е Асен Генов, който твърди, че просто прави „гражданска журналистика“. Странен начин за правене на журналистика нали?Г-н Генов и Комитата сами заявяват в интервю за вестник „Преса“ от 13-ти август 2012 г., че тяхната фондация е получила три пъти финансиране : два пъти от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа и един път от „Отворено общество“. Асен Генов е номинирам за „Човек на годината“ от Български хелзинкски комитет (друг мозъчен тръст) за 2011 г. Така вероятно протестърите разбират правенето на „гражданска журналистика“!
Антоанета Цонева -родена е през 1970 г. в Разград. Г-жа Антоанета Цонева е председател на Управителния съвет на неправителствената организация „Институт за развитие на публичната среда“. На сайта на въпросната организация можем да се запознаем подробно с партньорите й (използвайки определението от сайта на института), а именно : Фондация “Америка за България”, Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа, Балкански тръст за демокрация, Фондация “Институт Отворено общество”. Прекрасно. Припомняме, че от Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа и Отворено общество случайно или не финансиране получава протестъра Асен Генов. През януари 2017 г. е избрана за член на Изпълнителния съвет на „Да, България“ Същата партия, която застана и зад евродепутата Радан Кънев. Цонева често получава солидно финансиране. 220 000 долара е взела неправителствената организация „Институт за развитие на публичната среда“. НПО-ото е на Антоанета Цонева, която е един от лидерите на групата за натиск „Протестна мрежа“. Проверка показа, че Институтът е бенефициент по два гранта на „Чарлз Стюърт Мот“.
Първият грант е за 100 000 долара и е бил изпълнен в периода 2012 г. – 2014 г. Крупната сума е за „укрепване на гражданското общество в България, чрез изграждане на нови инструменти, основана на съвременни информационни и комуникационни технологии“. От гранта става ясно, че Цонева е обучавала млади българи, като е обяснила избирателните им права. Явно, за да обясниш на някого избирателните му права няма как да стане без 100000 долара?
Вторият грант е за 120 000 долара, като „Институтът за развитие на публичната среда“ го изпълнява и в момента. С американските пари Антоанета Цонева наблюдава правителствените политики. Вижда се, че и това наблюдение струва доста пари!?
Николай Стайков -роден през 1973 г. в Стара Загора. „…Граждански групи за натиск, малки, по-големи партии, така че, ако няма малка партия да символизира това нещо, ще се загуби, има да ги събираме по офисите, като ни потрябват…“
Тези думи са на протестъра Николай Стайков от скандалните записи на кръга АРГО, които изтекоха преди две години в медиите. В тях падна маската на скандалното задкулисие, в което бизнесмени, политици, журналисти и социолози бабуват над тогава още новия политически проект на проваления министър на правосъдието Христо Иванов – "Да, България".
Въпросният цитат на Стайков пък онагледява моториката на протестите, които три години бяха представяни на обществото като "спонтанно недоволство на граждани“. При една от срещите на кръга АРГО Стайков описва, с какви ударни групи разполага тази клика. „Протестна мрежа“, НПО-то на Саша Безуханова – Move BG, Движение „Обществен натиск“, „Обединени реформатори“, както и „няколко спин-оффа“ – определение зад което се крият „грантови“ анализатори.
Христо Иванов- роден през 1974 г. в София. Майка му Мария Бойкикева е член на БКП от 1968 г. учи в училището към съветското посолство, а после в Първа девическа гимназия. Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при лидера на БСП Михаил Миков да търси подкрепа за идеите му, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. Няма и как да успее, след като синът й е бил преди това един водачите на митингите срещу правителството на Орешарски. Протестите го сближават с крайнодесните Радан Кънев и Атанас Атанасов, които впоследствие плътно застават зад гърба му в провеждането на “съдебна реформа по калъпа на Иван Костов”. По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде срито – също. Към днешна дата Иванов е председател на „Да България“, която народа често нарича „Дай България“. Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой?
Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на бъдещия министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-а) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се .осъществяват чрез безмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.”Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори”, обяснява битието им главният прокурор Сотир Цацаров, който се превръща в обект на техните "изследвания".
През 2006 г. Христо Иванов става Програмен директор на Български институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и…толкоз. Преливане от пусто в празно.
Грантовете – източник на доходи. Нито ден трудов стаж
Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото.
През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила. Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигрност. И гръмва първият скандал около личността му. Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден като министър на правосъдието.
