Избрано за ценители от последната среща на Путин с редакторите на западните медии в Русия:
Владимир Путин отговори на въпрос на американски журналист дали е допуснал грешки като държавен глава.
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху мен.“
Владимир Путин не си отказа удоволствието да напомни как общуваше с Байдън („Няма да навлизам в подробности, ние, разбира се, имаме записи на разговорите“), и че го е предупредил как ще свърши всичко, ако Байдън продължи да тласка ситуацията в тази посока. Тогава беше необходимо ръководството на Украйна да се принуди да удовлетвори исканията на жителите на Донбас. Но това не беше направено. И ако Тръмп беше на мястото на Байдън, тогава може би всичко щеше да е различно (или може би не).
Относно срещите на върха – номерата с Минските споразумения, за които бившият германски канцлер Меркел и бившият френски президент Оланд си признаха: те просто бавиха процесите, давайки на Украйна време да се въоръжи по-добре.
А относно признаването и присъединяването на четирите региона към Русия, Путин отново отговори точка по точка:
има Устав на ООН, в който има член за правото на народите на самоопределение,
има решение на Международния съд за Косово, което създаде правен прецедент – ако някоя част от страната иска да се отдели, тя не е длъжна да се обръща с този въпрос към централната власт.
И тъй като Донбас взе решението си, ние го признахме, въпреки че „осем години страдахме и не правихме това“, каза президентът, упреквайки се.
И след това всичко ви е известно – Донбас не само беше признат, но и беше присъединен към Русия като нови региони.
„Кажете ми къде сбърках, коя моя стъпка беше грешна? Просто няма да намерите такава – не съществува. Всичко следва едно от друго“ – подчерта Владимир Путин.
А после прозвуча нещо неочаквано – той е готов да се срещне… дори със Зеленски. Но има един нюанс.
Ако украинската държава се довери на някого да води преговори, за Бога, нека това бъде Зеленски – не това е въпросът.
Въпросът е – кой ще подпише документа?
От гледна точка на пропагандата, можете да говорите каквото искате за легитимността на настоящите власти. Но за нас, когато решаваме сериозните въпроси, не е важен пропагандният компонент, а правният. А какъв е правният? Според Конституцията на Украйна, президентът на Украйна се избира за пет години. Няма начини да разшири правомощията си дори при военно положение.
С други думи – варианти няма. Или по-скоро има само една опция: Зеленски е извън играта, така че е необходим друг човек, легитимен.
И, между другото, Путин припомни, че през 2022 г. разговорите са били само за изтегляне на Въоръжените сили на Украйна от двата региона – ДНР и ЛНР. Но на Киев е било наредено от неговите куратори да се бие до последния украинец – и сега Русия има четири региона (плюс Крим). Следователно сега всички преговори се водят с отчитане на реалната ситуация „на терен“. И колкото по-далеч – толкова по-лоши ще бъдат условията за Киев.
Джеймс Джордан, главен редактор на информационната служба на AP за Европа и Африка, се опита да заложи капан на Путин: той направи паралели между атаката на Израел срещу Иран, която Москва остро осъди, и руската СВО. И като пример даде масирания удар с руски ракети и безпилотни летателни апарати по цели в Киев:
„Нашите журналисти видяха как руска ракета унищожи цял градски квартал.“
- Ако го бяха видели, отговори спокойно Путин, едва ли щяха да могат да ви разкажат нещо за това, нямаше да оцелеят. Ако са видели нещо, то е било отстрани. Ударът не беше по жилищни райони, а по обекти на военната промишленост. По заводите, които произвеждат военна техника. Това правим ние. Това не е някаква тайна. Една от целите на СВО е демилитаризацията на Украйна, лишаването ѝ от възможността да има въоръжени сили, които ни заплашват.“
- Владимир Путин заяви, че е в личен контакт с Тръмп и Нетаняху по иранския въпрос. Той вярва, че може да се намери решение, което ще гарантира интересите както на Иран, така и на Израел.
- „Както знаете, Русия, аз лично съм в контакт с премиера на Израел и по този въпрос съм в контакт с президента Тръмп. Винаги е необходимо да се гледа дали целта е постигната или не, когато се започва нещо. Виждаме, че днес в Иран, въпреки сложността на вътрешнополитическите процеси, които протичат там, знаем за това и мисля, че няма смисъл да навлизам в подробности, но все пак има консолидация на обществото около политическото ръководство на страната. Това се случва почти винаги и навсякъде и Иран не е изключение. Това е първото нещо.
- Второто нещо е много важно, всички говорят за това, ще повторя само това, което знаем и чуваме от всички страни – тези подземни фабрики, те съществуват, нищо не им се е случило. И в тази връзка ми се струва, че би било правилно всички да търсят начини за спиране на военните действия и да намерят начини всички страни в този конфликт да се споразумеят помежду си. За да се гарантират както интересите на Иран, от една страна – неговата ядрена дейност, включително мирната ядрена дейност, разбира се, имам предвид мирната ядрена енергия и мирния атом в други области – така и да се гарантират интересите на Израел.“ от гледна точка на безусловната сигурност на еврейската държава. Това е деликатен въпрос и, разбира се, трябва да бъдем много внимателни тук. Но, според мен, като цяло такова решение може да се намери.“
