Трагедията в София не е, че някакъв заместник-кмет е хванат да гласи обществени поръчки. Нулевата корупция е утопия за глупаци от София 1000, винаги ще има хора, които ще се опитват да извлекат лична облага от публичните финанси.
Поемането на политическа отговорност за случилото се от Кирил Петков, един от политиците с най-голямо неодобрение на национално ниво според социологията, е пародия.
Трагедията в София се нарича Васил Терзиев. Негов заместник-кмет, назначен лично от него, е хванат в корупционна схема. Лична отговорност за това назначение – никаква.
“Освободих го и издадох заповед за вътрешен одит на неговите поръчки”.
Моментът за вътрешен одит на поръчките на един от заместниците му е минал отдавна, той следва да върви регулярно.
ВЪНШЕН одит на всички обществени поръчки, разписани от заместниците му, биха постигнали търсеният ефект. Има международни авторитетни компании, които ще свършат тази работа за оптимален срок и ще премахнат всяко съмнение.
Трагедията е, че София е без кмет. Един кмет би имал минимален контрол поне върху заместниците си, ако и да е без подкрепа в общинския съвет.
Ако Васил Терзиев иска да бъде кмет на двумилионния ни град, да освободи с “незабавен ефект” всички свои заместници, които не е подбрал лично, а са му били подадени. Всички които не се отчитат на него, а в партийни централи.
Михаил Кръстев
