Протестите – кошмарът на Пеевски и Борисов, но корпулентните ще рухнат само под собствената си тежест!
Пеевски – онзи, когото години наред представяха като сянка, като недосегаемия, като човека зад завесата – за първи път излезе от бункера си, не за да демонстрира сила, а за да развее бяло знаме. Става дума за заявката му, че ще закрива КПК. Този път на принципа – ако твоето не става, се присъедини и излез пред противника. Тъй като това става много очебийно – щетите са сериозни.
На пръв поглед – поредна политическа маневра и най-вече театър. В дълбочина – акт на отчаяние. Причината не е някакво просветление, нито „реформа“, а страх. Страх от протестите. Страх от обществена енергия, която не може да контролира. Страх от спомена за 2013 година, когато гневът на улицата се насочи персонално срещу него и същността на модела, който той олицетворява. Онзи кошмар не го е напуснал. Защото това, което Пеевски продава на своето обкръжение – на своята „рая“ – е образът на всемогъщ господар. А господар, който не може да овладее улицата, е просто още един олигарх на края на кариерата си.
Опитите от 2020 г. да бъдат канализирани протестите чрез контролирани политически субекти като ИТН вече няма да минат. Няма вече възможност за инсталиране на „удобни мрънкачи“ сред лидерите на новата протестна вълна. Урокът е научен. Този път протестите са различни – и по състав, и по съдържание, и по хоризонт.
Защо са по-силни протестите днес?
Защото този път гражданското и политическото съзнание вървят заедно. През 2020 г. гневът беше спонтанен, но партиите се ослушваха или им беше внушено – оставете гражданите да водят и да се появят новите лидери. Вакуумът беше запълнен от субекти като ИТН, които употребиха енергията за цинична вътрешна сметка. Това вече не може да се повтори – защото активните граждани, включително и част от партиите, които днес подкрепят протестите, знаят какво се случи тогава и не желаят да го допуснат отново. И защото днешната битка е не просто срещу един закон или една комисия – тя е срещу цялата архитектура на завладяната държава, с която Пеевски се е сраснал. Да, Пеевски може да откъсне част от опашката си, но няма как да върне джина на протеста обратно в бутилката.
Второ – Пеевски е заложник на собствения си образ
Каквото и да ви говорят платените анализатори, Пеевски е болезнено зависим от публичния си образ – и у нас, и навън. Дълго време внушаваше на българската публика, че санкциите по „Магнитски“ са куха заплаха. Че Западът няма значение. И същевременно инвестираше милиони в лобизъм във Вашингтон – опит, който катастрофира не просто финансово, а имиджово. За Пеевски няма „отворени“ врати в Брюксел – и дори Орбан не може да му отвори врата в Европейския парламент. Там той е и си остава персона нон грата. Именно през текущите репресии на КПК той се опита да представи своята версия на борба с корупцията, която да продаде на обществото и в чужбина. Крахът е брутален.
Затова протестите, които отново поставят неговото име в центъра на критиката като символ на корупцията, репресиите и институционалното разложение, сериозно подкопават неговата полезност за всички във вътрешната мрежа от зависимости – от ченгета до магистрати. А тя е изградена върху достъпа до европейски средства, финансира се от контрабандни канали, но има нужда от постоянно политическо прикритие и до предлагано усещане, че може да се живее добре, ако не се излиза от сянката на модела. Ако моделът започне да се клати – първи ще избягат клиентите му.
Затова и в момента Пеевски сам пуска димки – уж се бил скарал с Таки (не вярвайте – там нещата са в обратната посока; парите все още текат), уж Борисов бил зад репресиите срещу ПП, уж ДПС било „неутрално“. Това е опит да се разсее отговорността и да се пренасочи гневът извън Пеевски. Но никой вече не се лъже. Всички знаят как работи тази система.
Протестът все повече ще се фокусира върху всичко, свързано с Пеевски – централата на ДПС, политиците на ДПС, кметовете на ДПС, кандидатите на ДПС, депутатите на ДПС.
Протестите са единственият реален баланс срещу автократичната тенденция.
Докато слушате как някой от „редовните 20-хилядници“ в сутрешните блокове анализира как ГЕРБ ще спечели президентските избори при всички възможни сценарии, не спорете. Безсмислено е. Това не са анализатори – това са „кеш енд кери“ коментатори. Те гледат на политиката като на бакалия – ако Х получи толкова, а Y загуби толкова, значи Z печели. Само че животът не е Excel, особено в политиката.
Истината е, че до президентските избори ще се променят толкова много неща, че е напълно възможно ГЕРБ изобщо да не остане в настоящия си вид. А онези, които смятат, че корупцията ще изчезне от дневния ред, или че ЕС ще отпуска средства безусловно, жестоко се лъжат. Времето на празните усмивки и затворените очи мина. Европа вече гледа под повърхността.
Помнете: това правителство няма да падне от уличен натиск или от международен натиск. То ще рухне под собствената си тежест – от натрупаните грешки, от вътрешната корупция, от моралната деградация на системата. И когато това се случи, важното ще бъде кой ще има готовността да предложи алтернатива – не на думи, а в дела.
Ето за това си струва да се протестира и работи.
Илиян Василев


До президентските избори ГЕРБ и ДПС ще ги има и ще са се откъснали с десетина процента пред израждането, а няма да я има перверзната сглобка ПП-ДБ, защото пуделите и без КПК ще са обезглавени, а ДБ ще осъзнаят,че нямат работа с талибаните от ПП.Ето ви примерът от вчера – Костов предлага общ кандидат на ГЕРБ и ППДБ, който със сигурност ще спечели изборите, а идиотът Кокорчо му се зъби .Кандидат на ППДБ без подкрепата на ГЕРБ ще бъде размазан на кайма, но простоидиотите искат точно това.Тия 200 хиляди избиратели на ПП ДБ ще трябва в крайна сметка да избират между Костов и малоумния Асен, и Василев трябва да знае, че ще изберат Костов.Да, правителството може да се срути, но алтернативата няма да са кирчовци и кокорчовци, които са вече на боклука.Ако протестите се насочат в правилната посока – и срещу Третата свиня мунчо, ако фокусират всичко върху тезата, че и трите свини и най-вече мунчо, са путински отпадъци и заложат на България твърдо с Украйна срещу путлер, имат шанс за успех.Ако Манол Глишев, който мрази и путлер, и мунчо, оглави протеста, ако не отрепки като Гошо Тъпото и Величков,а умен мъж като Янакиев станат трибуни – Свинята може и да рухне.Но алтернативата на сегашното безспорно гадно правителство ще бъде правителство не на идиоти като Мирчев, а правителство с премиер Делян Пеевски.