Die Welt гърми в Германия: Системата на Зеленски се разпада! Трябва да спре с празните приказки!

„Той трябва да спре с празните приказки“ – системата на Зеленски започва да се разпада

Снимка в профила на автора: Павел Локшин

От Павел Локшин
Кореспондент на свободна практика за Русия

В чужбина Володимир Зеленски е сигурен в аплодисменти, но вътрешнополитическата ситуация в Украйна е по-нестабилна от всякога след избухването на войната. Стратегията на президента достига своите граници и забравени конфликти отново пламват. Докога може да продължи това?

Украинският президент Володимир Зеленски неуморно се застъпва за родината си по време на чуждестранни посещения, страна, подложена на брутални атаки от руската армия всеки ден. Само преди няколко дни той се появи на Световния икономически форум в Давос, където речта му получи бурни овации. На официални събития в Европа Зеленски е сигурен в аплодисменти. У дома обаче нещата стават все по-неудобни за него.

Миналия юли президентът предизвика национални протести, когато с парламентарен вот лиши двете най-важни антикорупционни агенции в страната, НАБУ и САП. Той отмени промените едва седмица по-късно, не на последно място след критики от Европа. След това, през ноември, Украйна беше разтърсена от корупционен скандал, свързан с възлагането на договори в държавната корпорация за ядрена енергия.

Този скандал беше предизвикан от „Операция Мидас“: продължително разследване от самите агенции, които Зеленски на практика се опита да демонтира само няколко месеца по-рано. Докато Русия систематично демонтира енергийната инфраструктура на страната, а народът ѝ търпи тъмнина и студ, висши служители с връзки, достигащи до личния кръг на президента, се твърди, че са се обогатили.

Най-близкият довереник на Зеленски, влиятелният ръководител на президентската администрация Андрей Йермак, подаде оставка през ноември след обиск в апартамента му от служители на антикорупционните служби. На президента му отне чак януари, за да намери заместник: Кирило Буданов, популярният ръководител на военното разузнаване, който организира зрелищни актове на саботаж в Русия.

На пръв поглед Зеленски може да бъде доволен. Според скорошно проучване на известния Киевски международен институт за социология (КИИС), 59% от украинците му вярват. Въпреки че рейтингите му на одобрение леко спаднаха след скандалите, оттогава те се възстановиха.

Сега той иска да се възползва от положителния имидж на Буданов. Според анкетите генералът е сред тримата най-доверени политици в страната. И точно това е проблемът на Зеленски: собственото му място сред водещите политици вече не е сигурно, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп все по-често призовава за нови избори в Украйна.

Стратегията на Зеленски за съживяване на застоялата политика на страната в негова полза постепенно достига своите граници. Вместо да размества политически неамбициозни технократи между постовете, сега той трябва да прибягва до фигури като Буданов. Буданов е толкова популярен, че – поне според едно проучване – би могъл да победи Зеленски на хипотетичен балотаж.

Очевидно е, че политическата лоялност на Буданов има срок на годност. В анкетите той в момента се нарежда след бившия началник на армията Валери Залушни, който е временно политически неутрализиран като украински посланик във Великобритания. Но дори той многократно намеква за критики към Зеленски в гостуващи статии в медиите – и за собствените си политически амбиции за най-високия пост. Структурата на властта на президента започва да се разпада.

В парламента неговата партия „Слуга на народа“ държи нестабилно еднопартийно мнозинство, което не изисква коалиционен партньор – поне теоретично. На практика президентът е все по-зависим от гласовете на опозицията. Нараства недоволството в парламентарната група. Органите за борба с корупцията вече разследват четирима членове, включително приятеля на Зеленски, Юрий Кизел. Освен скандалите, много от поддръжниците на Зеленски ясно показват, че тяхната лоялност вече не е даденост.

Парламентарна група иска по-големи правомощия

Първоначално парламентарната група блокира желаните от Зеленски назначения на постовете на министър на отбраната и енергетиката. Лидерът на групата Давид Арахамия иска повече дума по правителствените въпроси. Това е в полза на опозицията, която отдавна призовава за правителство на националното единство, отдалечаване от изключителните претенции на Зеленски за власт.

От месеци в Киев се разпространяват слухове за „парламентарен преврат“, което може да доведе до ограничаване на властта на Зеленски или дори до отстраняването му от длъжност, пише Константин Скоркин в анализ за американския мозъчен тръст Carnegie.

Към това се добавят и все по-откритите борби за власт с влиятелни местни политици. Зеленски е в конфликт от години с кмета на Киев Виталий Кличко, който го обвинява в авторитаризъм. Кличко също обвинява Зеленски в манипулиране на антикорупционните агенции, които разследват седем от подчинените на кмета от миналата пролет.

В основата си проблемът се върти около властта на над 200-те военни администрации, действащи под военно положение в цялата страна, които смятат, че избраните кметове нахлуват в тяхната територия. Всъщност техните компетенции се припокриват в много области. Всеки кмет, който откаже да отстъпи, рискува да разгневи Зеленски. Миналата есен в Одеса президентът уволни противоречивия кмет Генадий Труханов с мотива, че притежава руско гражданство.

Децентрализацията, изисквана от ЕС, която имаше за цел да даде на общините повече власт и данъчни приходи, съществува само на хартия след руската инвазия. Кметът на Днепър, Борис Филатов, отдавна в противоречие със Зеленски, наскоро стана необичайно откровен. Той каза на президента да спре да „говори глупости“ за „единство на нацията, непримиримост и преструктуриране на властта“, докато неговите следователи продължават да се държат „като пета колона“. Ден след опустошителния руски въздушен удар, следователи претърсиха кметството, за да окажат натиск върху кмета, критикува той.

Но не става въпрос само за символични нарушения; става въпрос просто за пари. Най-важният източник на приходи за общините е данъкът върху доходите. В момента общините имат право да задържат 64% от данъчните приходи; останалата част отива в регионалните и националния бюджет. През есента централното правителство планираше да намали дела на данъчните приходи, който общините могат да задържат, до 60% в проектобюджета си за 2026 г. Четири процента трябваше да бъдат върнати от централното правителство като целева субсидия.

След протести на Украинската асоциация на общините, планираните промени бяха оттеглени. 64-те процента остават, като четири процента са специално предназначени за енергоснабдяване. Общините отстояват позициите си – засега. Но линиите на конфликт вероятно ще се засилят още повече тази година.