Държавата подари на Пеевски фирмата “Информационно обслужване”, с която да си брои и умножава гласовете на изборите!

И шефовете на черната кутия на Пеевски и Борисов “Информационно обслужване” се оказаха като Сарафов и ВСС – с вечен мандат!

Днес на общо събрание в „Информационно обслужване“ АД се случи нещо, което на пръв поглед изглежда като “процедура”, но на практика е много показателно.

Мажоритарният собственик на капитала и принципал на дружеството Георги Шарков е гласувал „въздържал се“ по точката дали да се продължи мандатът на членовете на Съвета на директорите.

И тук има една важна особеност: „въздържал се“ по такава тема не е “неутралност”. Това е липса на позиция по най-елементарния въпрос: правилно ли е да се удължи мандатът или не? Отказ от оценка – добре ли се управлява дружеството. Не може собственикът да бяга от подобна оценка. Това е все едно Бил Гейтс да не се интересува как се управлява Майкрософт. И за да не чуем оправдание, че няма време – напротив, можеше заседанието днес да се отложи с две седмици, в което време да се направят необходими проверки по усмотрение на мажоритарния собственик.

В резултат решението за преизбиране не е прието.
Какво следва от това?

Съгласно устава на дружеството (чл. 35), след изтичане на мандата членовете на Съвета на директорите продължават да изпълняват функциите си, докато Общото събрание не избере нов Съвет.

Звучи подредено, но реално означава няколко тревожни неща:

1. Опасен прецедент на „изпълняващи функция“
   На практика отваряме вратата към поредни “временно” управляващи, при това в структура, която има ключови отговорности, включително по линия на работата с ЦИК.
2. Мандатът може да се удължава без край
   Ако скоро не бъде свикано ново общо събрание, този “изтекъл мандат” може да се превърне в мандат без крайна дата. Юридически — възможно. Управленски — проблем.
3. Сигнал за липса на воля за промяна
   Когато “човекът с химикалката” няма ясна позиция в такъв момент, посланието е ясно: няма воля и възможност да се направят нужните промени. Не защото са невъзможни, а защото не се поемат като решение.

Надявам се в следващите дни да получим повече информация и решителни действия.

Иначе само затвърждаваме една проста максима: силните времена не са за страхливци.

Благовест Кирилов, фейсбук

Служебният министър на електронното управление бетонира Ивайло Филипов в Информационно обслужване.
Информационно обслужване АД е компания с преобладаващо държавно участие, която брои протоколите от изборите. Тя е и отговорна в голяма степен за скандала с частичното касиране на предходните избори. Тогава се стигна до безпрецедентма ситуация, в която Конституционния съд трябваше да преизчислява изборния резултата Държавата притежава 99,5% от собствеността във фирмата, т.е. на теория я контролира изцяло. На практика обаче ръководството на дружеството работи за собствените си интереси, а не за министерството, на което е сив кардинал.
На 26-ти януари 2026 г. Съвета на директорите на ИО свиква Общо събрание на акционерите си за 26 февруари (вчера) с единствена точка – да бетонира сегашния изпълнителен директор Ивайло Филипов за още 5 години, преди идването на новия служебен кабинет.
От встъпването си в длъжност до сега новият министър Георги Шарков има седмица да действа. Като мажоритарен собственик той може да отиде и да гласува „против“ или пък да не отиде и така да не осигури кворум на събранието. В тази хипотеза може да се възползва от 15-дневния срок до следващото насрочено заседание на общото събрание и така да входира предложения в дневния ред с точки за смяна на цялото ръководство. Защото дружеството е с 0,50% частно участие, заради което се прилагат разпоредбите за АД, в които общо събрание се свиква с 30 дни предизвестие и се гледат само точки, които са били предварително включени 15 дни преди събранието в дневния ред.
Той обаче не го прави, а гласува „Въздържал се“, като така де факто оставя Ивайло Филипов на поста за неограничено време, като го превръща в и.ф. изпълнителен директор. Бордът също си остава на поста, защото уставът позволява членовете на СД да „изпълняват функциите си“ докато не бъдат сменени.
Броенето на следващите избори остава в същите ръце.

Всички трябва да си свършат работата, за да имаме честни избори.

Това заяви пред БНР Благовест Кирилов, бивш зам.-министър на електронното управление, част от екипа на неправителствената организация „Демократичен център“.

Мълчанието какво ще се прави, след като Стоил Цицелков подаде оставка, създаде едно лошо усещане за кабинета, коментира той и посочи, че се получава парадоксална ситуация, при която министърът на електронното управление ще трябва да контролира сам себе си заради прехвърлени към него правомощия.

„Ако искат да има прозрачност, трябва да съществува активна комуникация с обществото“.

При машините най-важно е да има доверие в процеса, отбеляза Кирилов в предаването „Преди всички“.

„Това, което плаши хората при машинното гласуване, е когато се казва: „Ето това е страшно, това е лошо, това не става“. А от друга страна никой не показва, че това не е така и винаги остава съмнение“.

Той отбеляза, че системите на „Информационно обслужване“ досега никога не са одитирани.

„За да няма съмнения, че системата работи безотказно, хубаво е да има такива одити. Идеята е да оптимизираме, а не да крием“.

Кирилов посочи кои са основните предизвикателства пред постигането на честност и прозрачност на предстоящите избори:

„Максимално бързо да се извърши подготовката от гледна точка на машините за гласуване и на гласуването в чужбина.

При възникнали проблеми и въпроси да се реагира веднага.

МВР да превантира купения вот“.

Той обаче отбеляза, че и много други министерства трябва да бъдат ангажирани, за да не се правят манипулации през задните им врати.

Не се печели доверие с мълчание и “паравани”.

В интервю за БНР казах нещо простичко: когато махнеш координацията “за честност”, а после дълго няма план кой, как и кога прави ключовите проверки – остава лош привкус. И то основно защото времето тече, а подготовката не се случва автоматично, а по методика, график и ясни правила.

И сега идва абсурдът: координацията се предава на министъра на електронното управление, който по закон така или иначе има роля по удостоверяването на машините. Т.е. трябва контролира и себе си. В България това е като да си сам арбитър на мача… и да се чудим после защо публиката подозира, че мачът е „свирен“ или ще търси вината в съдията.

Докато публичният дебат се върти основно около параваните (форма, място, сантиметри…), истинските теми стоят на трупчета:

• къде са методиката и графикът за удостоверяването на машините;
• кога и как ще участват граждански организации и експерти;
• ще има ли реална прозрачност – включително достъп до изходния код и документацията на всички системи, не само на устройствата за гласуване, а и на тези на „Информационно обслужване“ АД, които обработват протоколите (съгл. чл. 213б от ИК).

И да – пак няма планиран одит на системите на “Информационно обслужване”, а аргументът “нямало оплаквания” не е контрол, а самохвалство.

Накрая – още един сигнал: когато си принципал и на ключово събрание се “въздържаш”, това не е неутралност. Това е отказ от отговорност.

Няма нужда от героизъм. Нужни са три неща: план, прозрачност и активна комуникация. И то веднага, не “след като мине бурята”.

Източник: БНР, Демократичен център, БЪРД