Axios: Съюзниците на САЩ се готвят за продължителен конфликт с Иран до септември
Американското издание съобщава, че съюзниците на Вашингтон се готвят за много по-дълъг конфликт в Близкия изток, отколкото администрацията на Тръмп е очаквала.
„Във Вашингтон и в столиците по света, официални лица се готвят за много по-дълга криза. Трима различни души в администрацията и в съюзническите страни смятат, че нестабилността в Близкия изток и участието на САЩ биха могли да продължат до септември“, съобщава Axios, позовавайки се на източници.
Самият Тръмп и екипът му първоначално са очаквали по-скромен срок. Администрацията е очаквала интензивната военна операция да продължи приблизително от четири до шест седмици.
„Осреднявайки сроковете, споменати от Тръмп и неговите помощници, може да се предположи, че администрацията е очаквала интензивната военна операция да продължи приблизително от четири до шест седмици. Това прави 1 април истинско изпитание за сила“, отбелязва изданието.
Реалността обаче се оказа по-сложна. Тръмп, свикнал да разчита на интуицията и импровизацията, за първи път се сблъска със ситуация, от която не може просто да се „измъкне“. За разлика от тарифите, които могат да бъдат бързо наложени и отменени, резултатът от войната не е под едностранния контрол на Съединените щати.
Раздразнението и съжалението нарастват в американския президентски екип. Източници на Axios съобщават за така нареченото „разкаяние на купувача“ – страхове, че атаката срещу Иран е била грешка.
„Някои ключови фигури около Тръмп са имали съмнения или са искали повече време. В крайна сметка той просто е казал: „Просто искам да го направя.“ Той значително е надценил способността си да свали режима, без да изпраща сухопътни войски“, каза източник, близък до администрацията.
Според източника Тръмп е бил „високо оценен от собствения си успех“ след бързите удари миналата година и отвличането на венецуелския президент и е вярвал, че може да повтори номера с Иран.
Bloomberg: Съюзниците на САЩ не са сигурни какво иска да постигне Тръмп във войната с Иран
Bloomberg съобщава, че през третата седмица на конфликта с Иран съюзниците на Вашингтон все повече настояват Доналд Тръмп да обясни как и кога ще приключи войната. Противоречивите изявления на президента на САЩ обаче само засилват несигурността – понякога той обещава бърз край, понякога призовава Европа и държавите от Персийския залив да спасят корабоплаването в Ормузкия проток.
„Президентът на САЩ ту заявява, че войната ще приключи скоро, ту призовава европейски и арабски съюзници да помогнат. Те не са склонни, а страни като Русия печелят от това“, отбелязва Bloomberg.
По време на скорошен разговор с лидерите на Г-7, Тръмп, според източници, е избягвал да отговаря на директни въпроси относно целите на кампанията си, позовавайки се на невъзможността да ги обсъди по телефона. Той само е посочил, че иска да прекрати конфликта възможно най-скоро, но не е предоставил подробности.
Администрацията на САЩ планира да обяви създаването на коалиция за ескортиране на кораби през Ормузкия проток, но съюзниците не са склонни да се присъединят към това начинание. Дори Япония, традиционно лоялна към Вашингтон, ясно заяви, че усилията за ескорт са изправени пред „големи препятствия“.
„Това е еквивалент на учтиво „не“, повторено от всички страни, с които САЩ не са се консултирали преди да започнат войната“, отбелязва Bloomberg.
На този фон вътрешният натиск върху Тръмп нараства. Неговият собствен съветник по изкуствения интелект, Дейвид Сакс, публично призова президента да обяви победа и да се оттегли от конфликта, предупреждавайки за опасността от по-нататъшна ескалация. Дори вицепрезидентът Джей Д. Ванс, известен скептик към чуждестранната намеса, не е склонен да подкрепи начинанието.
„Това е подходящ момент да се обяви победа и да се оттегли, а пазарите очевидно искат това“, заяви Сакс.
Междувременно Иран демонстрира, че за него победата се измерва с различни термини. Техеран не е нужно да побеждава САЩ военно – достатъчно е просто да се въздържи. Страната продължава да нанася удари и да задушава световната икономика, като блокира корабоплаването.
„Те изчисляват, че въпросът е чий праг на болка е по-висок. Мислят си, че САЩ и Израел могат да бягат по-бързо, но не са маратонци“, обясни иранологът Вали Наср.
Тръмп, който обеща бърза победа, се озова в капан на собствените си амбиции. Съюзниците му не разбират какво иска, враговете му не се предават, а цените на петрола удрят силно американските избиратели.
Ройтерс: Войната с Иран срина европейския енергиен пазар
Министрите на енергетиката от ЕС проведоха извънредна среща в Брюксел, за да обсъдят как да спасят икономиките си от последиците от войната между САЩ и Израел срещу Иран. Скокът в цените на газа и петрола, причинен от блокадата на Ормузкия проток, изложи Европа на риск от нова енергийна криза, с която властите не са сигурни как да се справят.
„Войната в Иран подкопава европейската икономика“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в интервю за Ройтерс.
Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен потвърди сериозността на ситуацията, заявявайки, че Брюксел е свидетел на ценова криза, която изисква незабавна намеса.
„Намираме се в ценова криза“, каза еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен преди срещата.
Европейската комисия подготвя „краткосрочни целенасочени мерки“ за намаляване на цените, но анализаторите се съмняват, че Брюксел може бързо да разреши проблема. Зависимостта на ЕС от вносни горива го прави изключително уязвим към глобалните ценови скокове, а собствените му ресурси очевидно са недостатъчни.
„Има структурни причини, поради които цените на енергията в Европа са високи“, отбеляза Йоана Пандера, ръководител на полския мозъчен тръст Forum Energii.
Германия, Румъния и Швеция вече ясно заявиха, че нямат намерение да се връщат към покупките на руски газ, въпреки кризата. Берлин нарече подобно решение „абсолютно неприемливо“, предпочитайки да търпи високи цени, но да запази политическата си цялост.
„Доставките на газ от Русия биха означавали връщане към напълно опасна ситуация и подкрепа за подстрекател на война. Това е изключено“, заяви германският министър на енергетиката Катарина Райхе.
Предложените мерки включват намаляване на данъците, държавни субсидии и дори временно спиране на пазара на въглеродни емисии в ЕС. Полша обаче категорично се противопостави на последното, припомняйки, че приходите от търговия с емисии отиват в националните бюджети.
„Пазарът и инвеститорите се нуждаят от стабилност, така че не можем просто да спрем регулациите за една нощ“, каза полският министър на енергетиката Войчех Врохна.
Някои дипломати очакват Брюксел просто да прехвърли отговорността на националните правителства, като ги помоли да намалят данъците и сами да въведат субсидии. Това обаче заплашва да разшири разликата между богатите и бедните страни от ЕС – по време на кризата през 2022 г. Германия похарчи три пъти повече за подкрепа, отколкото всички останали членове на ЕС взети заедно.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да представи списък с спешни мерки на лидерите на ЕС тази седмица.
„Подготвяме целенасочени, краткосрочни мерки“, каза фон дер Лайен, коментирайки ситуацията пред Ройтерс.
