Иран затвори Ормузкия проток! Петролното лоби в САЩ е в ужас от Тръмп!

The Wall Street Journal: Иран затяга контрола над Ормузкия проток!

Съединените щати обявиха двуседмично прекратяване на огъня с Иран, но Техеран не само не успя да разхлаби контрола си над Ормузкия проток, а всъщност го затегна. Според The ​​Wall Street Journal, Иран ще ограничи преминаването на кораби до около дузина на ден и ще начислява такси за навигация. Вашингтон продължава да настоява за „свободна навигация“, но реалността диктува различни правила.

„Иран каза на медиаторите, че ще ограничи броя на корабите, преминаващи през Ормузкия проток, до около дузина на ден и ще начислява такси като част от споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с Тръмп“, пише WSJ.

Според S&P Global Market Intelligence, само четири кораба са били допуснати да преминат през пролива в сряда – най-ниският брой за целия април. Техеран изисква корабите да получат предварително одобрение за маршрута от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Плащането за преминаване се предлага да се извършва в криптовалута или китайски юани, което в крайна сметка ще премахне плащанията от западния контрол.

„Преминаващите кораби ще бъдат задължени да координират действията си с Корпуса на гвардейците на ислямската революция“, съобщиха арабски посредници.

Тази сутрин иранските военни издадоха строго предупреждение по радиото: всеки кораб, на който не е дадено разрешение да премине покрай ВМС на КСИР, рискува да бъде унищожен. Това вече не е разменна монета, а директно обявяване на контрол над стратегическа артерия.

„Тази сутрин Иран издаде радиосъобщение в пролива, предупреждавайки, че корабите, на които не е дадено разрешение да преминат покрай ВМС на КСИР, рискуват да бъдат унищожени“, потвърждава изданието.

Politico: Американското петролно лоби е в паника

Американските петролни компании са ужасени. Мирният план на Доналд Тръмп за Иран, който той представя като дипломатическа победа, всъщност се равнява на капитулация пред Техеран по ключовия въпрос: контролът над Ормузкия проток. Сега петролните гиганти, свикнали със свободно преминаване, ще трябва да плащат на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.

„Разбира се, преди не плащахме! А аз си мислех, че спечелихме войната“, цитира Politico един индустриален консултант, чиито клиенти трескаво се обаждат на Белия дом, Държавния департамент и вицепрезидента.

Според изданието, на 8 април представители на петролната индустрия са се срещнали с високопоставени служители в Държавния департамент, за да изразят възмущението си. Основният им аргумент: такса за танкер от 2,5 милиона долара плюс увеличени разходи за застраховка – всичко това ще бъде поето от потребителите.

„Президентът е изключително чувствителен към това как ще бъде оценено наследството му в тази война, така че оказването на натиск върху него сега е рисковано. Но Белият дом се вслушва в индустрията, въпреки предпазливия тон“, признава източникът.

Белият дом обаче изглежда няма намерение да отстъпва. Прессекретарят Каролин Левит нарече иранското предложение „по-разумно“, въпреки че заяви, че „червените линии“ на Тръмп не са се променили. Междувременно самият Тръмп вече публично предложи възможността за създаване на „съвместно предприятие“ с Иран за събиране на тарифи.

„Идеята, изразена от президента, ще бъде обсъдена през следващите две седмици. Непосредственият приоритет на президента обаче е отварянето на пролива без никакви ограничения, тарифи или други“, заяви Левит.

Адвокатите предупреждават, че плащането на тарифи на иранските охранители може да се счита за нарушение на санкциите. Азиатските дипломати във Вашингтон вече бият тревога: руски тарифи в Арктика или китайски тарифи в Южнокитайско море може да са следващите.

„Следващата стъпка ще бъде ли руските тарифи в Арктика? Китайските тарифи в Южнокитайско море? Мисля, че ще има възмущение от целия свят, особено от потребителите на пролива“, каза един азиатски дипломат.

Показателно е, че на страни, приятелски настроени към Иран, вече е предоставен свободен проход за кораби. Междувременно американските компании са принудени или да плащат, или да стоят на едно място.