Доган приключи политическата кариера на Пеевски. Самият Пеевски отказва да бъде приключен и обявен за грешка в селекцията на Доган. Съвсем очаквано Пеевски тръгна срещу своя създател, благодетел и в някаква степен родител. Пеевски получи всичко от Доган, закрила, политически чадър, шанс да сътвори своята империя от зависими хора и финансови схеми. С времето обаче талантът на Пеевски да прави пари в орбитата на ДПС започна да агресира до множество практики на ръба на закона и чрез употребата на институциите като бухалки. Държавата рекетираше бизнеса и често дори го приключваше. И точно това предизвика грубо разделение в обществото, протести, опити на Прокопиев да си организира същата партийна активност чрез свои проксита, натиск за съдебна реформа и др. Но въпреки шоковата обществена омраза през годините, започнала още от времето на Орешарски, въпреки дори Магнитски, всичко беше до голяма степен на страната на Пеевски до сегашния момент. ДПС защитаваше Пеевски докрай, дори когато преди няколко години от американското посолство поискаха ДПС да се разграничи от Пеевски, за да може партията да се върне във властта. Доган предприе друга тактика, обяви го за феномен и го посочи за председател. Но заради изявленията на изселническите организации, маскира ситуацията с Джевдет Чакъров. Всичко беше топ за Пеевски, той се вихреше по върховете на политиката и беше напът да преодолее дори условието, което ПП/ДБ поставиха на ГЕРБ: „Кабинет без Пеевски!“. Но фундаменталното правило в живота е, че независимо от обстоятелствата, интелекта и късмета накрая винаги характерът решава изхода от ситуацията! Пеевски не можа да се въздържи да поиска всичко в ДПС. Защото той никога не се е въздържал. Той не се е самообучавал да губи или да има търпение. А да умееш да загубиш малко, понякога е истинска победа и печалба, в сравнение с това по-късно да загубиш шумно и всичко. Пеевски прекалено рано е получил много. Но той е водил борбите си на закрито, в безрискова среда под политическа протекция. Пеевски сякаш не иска да разбере, че вече ръководи партия, че не е просто финансов конструктор за източване на държавата, а политик. Политиката изисква друг похват, друго поведение. Не просто да удряш по масата какво да се случи, не просто да раздаваш пари. Не само да създаваш зависими хора, не да контролираш медии. Политиката изисква да привличаш на принципа на каузата, да си харизматичен лидер, да си приветлив, добър комуникатор, не да насилваш, а да влюбваш в себе си. Със сигурност ДПС се нуждае от някакво обновление, апропо всички партии на политическия терен се нуждаят от такова, но мотивът на Пеевски за ново начало е просто опит да получи пълен контрол върху партията на Доган, да усвои хората, да елиминира реалната тежест на Доган. Отначало си мислех, че Пеевски и Доган играят на доброто и лошото ченге за пред американските или турските служби, затова и не пишех нищо по въпроса. Но все повече изглежда, че не става дума за игри или дори за съзидателно напрежение. Става дума за операция КТБ 2, която Пеевски е решил да провежда! Пеевски разчита на могъществото, което е придобил. На това, което има като влияние в държавния апарат, в съдебната система, вероятно си мисли, че може да разчита и на ГЕРБ. Но именно неговата брутална решителност на характера се очертава да го провали! Защото едно е да имаш възможности, друго е да нямаш спирачка в това да ги използваш, за да постигнеш целите си на всяка цена. Пеевски никога не може да оглави реално ДПС. А цялата сила на Пеевски идва от ДПС. Тя е подарена сила, дадена под наем, за известно време. ДПС не е просто Доган. ДПС е легитимността, която електоратът дава. Без признанието на турския електорат, не може да има водачество. А признание и кръвен вот не се купуват с пари! Това е, което Делян Пеевски подминава като истина. Той не разбира, че никога не може да е първи в ДПС. Той може да има само ролята, която имаше и досега.
Пеевски не може да ръководи ДПС без надзора и влиянието на Доган върху партията. Няма да стане да замени Доган с някоя етническа кукла и да я инсталира до себе си за декор. Най-страшното е, че Пеевски със сигурност има някои добри качества като оперативност, бързина, решителност, доминантен характер и смелост, без които няма как да напредва. Но е прекалено и безцеремонно самоуверен, отмъстителен и безсърдечен, свръхчувствителен на обиди (което в политиката е страшен недостатък!). Пеевски е унищожител по натура, по нагон! А това е изключителна опасност, това насажда страх и отменя демокрацията. Пеевски ще се съпротивлява, защото не е свикнал да губи. Защото отказва да приеме реалността. Защото е максималист и боец! Той иска да контролира държавата. Парите не му стигат, има нужда от власт, за да произвежда и опазва парите си. Досега създаваше власт задкулисно, зад паравана ДПС. Но вече със сигурност е встрастен в това да е официален играч във властта. Но искам накрая нещо важно да подчертая. Турското посолство се държеше любезно, въпреки че не „приемаше“ Пеевски за легитимен представител на турската етническа общност в България. Но невъзможността на Пеевски да има естествено легитимна водаческа роля, и в същото време да се вкопчи сега в това решение, може да отприщи неподозирани проблеми за България. Защото подобна бойна готовност прави Пеевски много уязвим и той ще търси подкрепа от фактор, по-силен от Доган. Пеевски сигурно е умен, но е неподготвен емоционално по пирамидата на Маслоу за върха, тоест да милее за родината си! Той много лесно ще постави собственото си его и нуждата си от значение и признание над националната сигурност на държавата. Чуждите служби много отдавна са го изчислили, сметнали са го и са приели за възможност да интервенират през него. (Затова подчертах и позицията на изселническите организации.) Създаваш проблем, а след това и готовност за промяна в поведението. (Същото се отнася и за Магнитски.) Ситуацията в ДПС не е просто между Пеевски и Доган! Направиха се много опити ДПС да бъде пробито, разцепено, да бъде отстранен Доган. Досега той твърдо отстояваше на ударите. Трябва да се пазим от момента, когато поредният опит за усвояване на ДПС би могъл да се окаже успешен и ДПС ефектно и ефективно да падне под чужда диктовка.
Калина Андролова, публицист
