След завръщането си на власт за трети мандат 78-годишният бразилски президент Луис Инасио Лула да Силва никога не е крил недоверието си към шефа на централната банка на страната.
„Според мен той работи много по-усърдно, за да навреди на страната, отколкото да й помогне“, каза Лула, след като финансовата институция реши през юни да запази основната си лихва на равнище от 10,5 на сто – едно от най-високите в света, слагайки край на цикъл от седем поредни намаления. Отношението му към Роберто Кампос Нето, 55-годишен икономист от банкерско семейство, получил образованието си в САЩ, продължава да е отрицателно и съпроводено с последователни епизоди на преки атаки.
Понякога Лула го нарича „гражданин“ или „кон“, като все пак признава, че понякога следва повика на пазарите.
Кампос Нето беше обявен зa управител на Бразилската централна банка от ултрадемократа Жаир Болсонаро през 2019 г. и мандатът му ще приключи в края на декември тази година.
Основната критика на президента Лула към ръководителя на централната банка е, че поддържа цената на парите твърде висока на фона на неконтролируемата инфлация и „раздува“ плановете си за отпускане на повече кредити, за да активира потреблението и да накара икономиката да расте с по-бързи темпове.
„Този гражданин не може да има мандат с повече власт от този на президента на републиката“, заяви държавният глава в интервю на 1 юли. Продължителните и откровено лични атаки срещу централния банкер, наред с опасенията заради перспективите за втори мандат на Доналд Тръмп в САЩ и съмненията относно бразилските държавни финанси доведоха до поевтиняване на долара спрямо реала, като в началото на тази седмица 1 щ. долар се обменяше за 5,63 реала. Американската валута е поевтиняла с над 12,5 на сто от началото на тази година и Лула говори за спекулации срещу бразилската валута.
Сега е настъпил моментът Лула да постигне реванш срещу Кампос Нето, отбелязва испанското издание „Паис“. И той го заявява недвусмислено: „Когато трябва да избера шеф на централната банка, това ще бъде зрял, опитен, отговорен човек. Някой, който уважава тежестта, която поема, и не се чувства изправен пред натиска на пазара, като ще работи за интересите на 215 милиона бразилци“. Сред кандидатите има отявлен фаворит, Габриел Галиполо, 39-годишен икономист, който ръководи частна банка . Галиполо е представян в бразилските медии като човек с умерена хетеродоксална (вариант на официалната – бел. ред.) позиция, който се застъпва най-вече за понижаването на цената на среброто.
Левият бразилски президент за пореден път заяви, че пазарът определя правилата. През май той назначи нов президент на „Петробрас“ (Petrobras), който да се вслушва по-внимателно в думите му. Магда Шамбриар, която от осем години е главен изпълнителен директор на петролната компания, е по-близо до идеята на Лула, че печалбите на най-голямата компания със смесен капитал в Бразилия трябва да се разпределят между бразилците, преди да се напълнят джобовете на инвеститорите. Бразилските медии твърдят също, че Лула търси доверено лице и за ръководството на голямата минодобивна компания „Вале“ (Vale).
„Петробрас“ реши да не изплаща извънредни дивиденти на своите акционери по-рано тази година, влошавайки отношенията между изпълнителния директор на компанията Жан Пол Пратес и Лула да Силва.
Лула по принцип не се противопоставя на бизнесмените и банкери, пише „Паис“. При първите му правителства богатите натрупаха много пари, защото всички в Бразилия просперираха. Средната класа в страната обаче нарасна неимоверно. Основният приоритет на Лула е огромното мнозинство бразилци, които работят цял месец, за да свържат двата края и да си позволят някое малко удоволствие.
„Мислите ли, че искам държава като Русия? Като Куба? Не, искам държава със стандарта на живот на Швеция, Дания или Германия. Това е страната, за която мечтая за бразилската работническа класа“, каза той в края на юни.
Държавният дълг обаче нараства, като достига 74 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). На фона на критиките Лула иска Бразилия да бъде сравнявана с Испания и Франция, а не с други страни, които са по пътя на развитие. Друг е въпросът дали това е просто популистки лозунг или реална възможност в обозримо бъдеще.
Тупан!