Случващото се в Елин Пелин ме навежда на малко по-различни, но изключително съществени размисли с 2 основни точки.
Първата е, че капитализмът фактически е мъртъв и само инерцията и невъзможността хората да си представят нещо друго, правят възможно все още съществуването му. Защото собствениците на каквото и да било производство плащат данъци, спазват държавни норми, правят печалби за себе си, но при инцидент като този чакат държавата да го оправи, защото нямат ресурс и никога не биха могли да имат ресурс за такава помощ. Значи печелиш си от бизнеса, но при катастрофа чакаш полицията, армията, здравните сили да ти помогнат. Което означава, че няма производство, което да може да съществува независимо от държавата и никога не е имало. Просто няколко века хората си правеха експеримент с така наречената частна собственост, мислейки, че е тяхно право неприкосновено, докато идваме в 21 век и виждаме, че нищо не е лична и частна собственост, особено, когато са замесени хора – работници или жители. Това означава, че е рухнал основния стълб на капитализма – неприкосновената мания за лично притежание на частната собственост. Частна собственост на човека са само неговите клетки на тялото и нищо друго!
Второто е, че в миналото, в 18 и особено в 19 век, когато е разцвета на капитализма в света, в Европа главно, такива случаи са ставали без особената намеса на държавата. Ще ви кажа какво се е случвало с работниците и жителите, които се оказват в катастрофа при някое производство. Нищо не се случва, няма грижи, няма лечение, няма обещетение. Изхвърлят мъртвите, ранените също и производството си продължава още от същия ден. Тоест, в същинският капитализъм грижа за човека няма, липсва, отсъства. Човекът е средство, а не ценност за капитализма.
Това обаче в 21 век просто не е възможно, защото не съществува вече държава, която да не се намеси при подобни инциденти, макар, че все още имаме спорадични драстични случаи на явно потъпкване правото на живот на хора при някои производства, но тенденцията да се върви към край на тези неправди.
Което също води до горния извод – капитализмът е мъртва социално икономическа система, защото е неприложима за времената, които идват, времена на повече човешка съпричастност, уважение и грижа за човека.
Полека лека държавата ще измести правата на частния интерес. Всъщност това е и една от трите основни причини за жестоката борба, която днес се води между човечеството и глобалистите, шепата богати, които искат капитализма да продължава и то в неговия крайно брутален вариант – пълно подчинение на хората на интересите на собствениците. Това просто е невъзможно.
Затова са борбите за самите държави, кой да ги управлява и какво да ги ръководи. Искаха да направят така, че само Сорос и Шваб да управляват държавата. Защото ДЪРЖАВАТА Е РЕАЛНОТО И ЕДИНСТВЕНО КОЛЕКТИВНО ПРОЯВЛЕНИЕ НА НАРОДА. Който владее държавата, той владее народа и притежава частните интереси.
Държавата е живият човешки орган и само тя може и трябва да решава социалните въпроси. Тя е стълбът на човешкото колективно съзнание. Точно затова я разпъват на кръст.
Разбирате ли?
Това е краят на една изключително несправедлива система, капитализмът.
Идва друга, всички знаем как се казва и как се обръщат стомасите на всеки собственик от нея. Но тя идва и то с втора, още по-мощна вълна, която ще помете остатъците от капитализма като японско цунами.
Точно затова трябваше левите идеи са се уродят, опорочат и изкривят в глобалсоцислизъм, в джендър глупостта, в глобализъм.
Анастасия Григорова Гешева
