Представете си аристократка, която е обикновена млада жена. Не се интересува от мъжки неща като политика, стратегия и войни, а от женски теми – дрехи, гримове, изложби, клюки, кулинария, влюбвания. Омъжват я против волята ѝ в чужбина – бракът ѝ е сделка между две враждуващи монархии с цел да укрепи мир между тях. Дори не познава новия си мъж и така и не го заобичва. В Париж се чувства през цялото време като чуждо тяло и изпитва носталгия към родната Австрия. Самите французи я наричат презрително „австрийката“. Вярваща и практикуваща християнка.
Не участва по никакъв начин в управлението и политическия живот на Франция. Подивялата парижка следреволюционна буржоазия решава, че трябва моментално да екзекутира кралското семейство, защото се страхуват от военна интервенция за възстановяване на монархията от Австрия или други сили. Решават да обезглавят ѝ „австрийката“. В прощалното си писмо завършва с молитва. На екзекуцията си е тиха и смирена, дори когато настъпва без да иска екзекутора, му се извинява: „Пардон, мосю, без да искам“.
След смъртта ѝ измислят фалшификацията, че била казала „като нямат хляб, да ядат пасти“. Aбсолютна измислица, която обаче навлиза в популярната „история“ и „памет“. Трябва максимално да ѝ очернят образа с измислици и лъжи, за да оправдаят варваската екзекуция на невинна жена. Изфабрикуват ѝ комично нелепи тези, че едва ли не е „банкрутирала Франция“ с разходите си за дрехи и грим.
Пърформънсът с обезглавената Мария-Антоанета на церемонията е не по-малко гнусен и противен от травеститските интерпретации на „Тайната вечеря“. Аналогът на това е на откриването на Световното в Русия през 2018 или на Олимпиадата в Сочи през 2014 руснаците да показват телата на разстреляното от болшевиките царско семейство Романови.
Само, че днешна Русия е канонизирала семейство Романови като светци и останките им са положени в църквата „Св Св Петър и Павел в Петербург“. А Франция от революцията до сега се е запътила към бездната и с голяма вероятност няма да я има в този ѝ вид през следващия век. И май няма да липсва особено….
Тихомир Чергов
