С близо 27 милиона последователи в социалната мрежа “Инстаграм”, родената в Лондон актриса и модел Емили Ратайковски е едно от най-следените и обсъждани тела в шоубизнеса. Тази модерна принцеса на греха успя да извърши плавен преход от модната индустрия към киното, но продължава да бъде една от най-търсените дами за съблазнителни фотосесии. Ратайковски се снима в реклами, музикални клипове, сериали и филми. Преди пет години получи възможност да се докаже с роля в световния трилър хит на големия Дейвид Финчър “Не казвай сбогом”, където влезе в образа на по-младата и палава любовница на персонажа на Бен Афлек, а наскоро впечатли публиката в “Да лъжеш и да крадеш”.
Като повечето знаменитости и тя се увлича по модерни социални каузи и протестни фетиши, но за щастие политически ангажираните глупости няма как да отклонят вниманието от основното предимство на Емили – топ тяло, което тя толкова обича да показва.
– Емили, какъв е животът в режим на пандемия и ограничения?
– Толкова е странно. В един момент всичко спря. В най-тежките моменти на ограничения и изолация дори не смеех да посетя семейството си. Аз бях в Ню Йорк, а родителите ми – в Калифорния. Ню Йорк беше епицентър на заразата – всичко беше сюрреалистично тихо. Как оцеляха хората в тази ситуация, не знам. Родителите с малки деца заслужават медал. Правих онлайн среща с приятелки на по вино. Една от тези приятелки има деветгодишна дъщеря, която през цялото време беше в стаята и искаше помощ за домашните си задачи. После не искаше да заспива, постоянно влизаше в стаята да провери какво прави нейната майка. А тя се опитваше да си комуникира с мен във виртуалното пространство и да създаде опит за алтернатива на онова, вече забравено, общуване на живо. Беше толкова объркващо, но сега вече постепенно навлизаме в нормалността, връщаме се там, където бяхме.
– А как се отрази ситуацията на връзката ви?
– Да бъда изолирана със съпруга ми Себастиян беше истински тест. В известен смисъл, тази карантина направи проверка на брака ми. Не само на моя брак, разбира се. Имам усещането, че много хора ще се разведат след тези напрегнати месеци. Но ние имаме добро партньорство. Научих много за себе си.
– Какви са стратегиите ви за справяне със стреса?
– Това беше най-тежкото. Постоянно живеех с усещането за надвиснала заплаха. Страхът се бе разлял навсякъде. Много познати се бяха заразили, числата растяха ежедневно. Няма как подобна ситуация да не генерира огромни нива на стрес и тревожност сред повечето хора. Но няма как да се предадеш и да се сгърчиш в кълбо от страх. Минаваш през това и ставаш по-силен.
– Как се отрази кризата на модния ви бизнес?
– С гордост искам да кажа, че продуктите на моя бранд Inamorata не се произвеждат в Китай. Но фабриките в Лос Анджелис затвориха и всичко спря. За щастие имахме пространство за креативни решения по време на криза. Ние работим директно с индивидуални клиенти и имахме възможност да продаваме през цялото време. Импровизираме постоянно и търсим нови възможности и начини да заобиколим кризата и масовите затваряния.
– Преди пандемията събрахте положителни рецензии с играта си в “Да лъжеш и да крадеш”. Как беше това преживяване?
– Много се гордея с работата си по този филм и с целия прекрасен екип, който го осъществи. “Да лъжеш и да крадеш” е интригуващ арт трилър за ценителите на жанра. Става въпрос за отношенията между един изкусен и опитен крадец на картини и млада актриса с проблемно минало. Двамата ще трябва да се изправят срещу обстоятелствата и собствените си демони. Аз съм в ролята на актрисата.
– Вие сте една от големите звезди на социалната мрежа “Инстаграм”. Колко важни са тези канали за комуникация и промоция на собствените ви проекти?
– Социалните мрежи и глобалният достъп до Интернет промениха всичко. Бизнесът моделът е драстично различен. Всеки вече култивира своята онлайн персона, изгражда си виртуален образ. Аз също гледам да се възползвам от динамичните промени. Определено съм експерт по селфитата.
– Вие сте и сред световноизвестните жени, които нямат проблем с голотата…
– Да. Вижте, за мен голотата е част от професията. Хората не трябва да се срамуват от телата си. Няма нищо по-естествено от голотата. Определението “секси” не е лошо нещо. Да си секси е форма на себеизразяване, форма на красота. Женските тела трябва да бъдат празнувани от обществото, но е важно и да знаем къде е границата, отвъд която започва експлоатацията. Аз израснах в Сан Диего, Калифорния, където през лятото буквално живеех в банския си костюм. Постоянно бях на плажа. За мен банският беше ежедневен дрескод. Още оттогава се чувствам комфортно с малко дрехи или без дрехи. Също така съм модел от тийн годините си. Майка ми е професор по английски, интелектуалка и феминистка. Тя ми даде необходимата мотивация да бъда уверена по пътя на личното си себеизразяване и по отношение на собствената си сексуалност. Тя искаше да се чувствам добре в тялото си, да празнувам женствеността си без да се извинявам или срамувам. Мисля, че именно това нейно отношение се оказа ключово за моята кариера на модел. В света на киното може да бъде малко по-различно. Ако си секси актриса е по-трудно да получиш предложения за сериозни роли. Постоянно ти предлагат едни и същи стереотипни сценарии. Хората в този бизнес понякога мислят като стадо овце.
– Какво не ви харесва в днешната епоха и култура?
– Лично аз съм много против прахосването на пари за абсурдно скъпи стоки. Мога да дам определени пари за обувки, палто и чанта, но дотук. Няма как да извадя хиляда долара за пуловер, който ще облека два пъти. Но в Интернет и по магазините е пълно с абсурдно скъпи дрехи, които се купуват като топъл хляб. За мен това е абсурдно, никога няма да го разбера. Същото е и с колите. Никога не съм притежавала скъп автомобил. Карам евтина кола и не ми пука дали се от мен се очаква нещо друго.
