Главчев вероятно се е изтрил от „домовата книга“ със служебните премиери

Настоящият служебен премиер Димитър Главчев може и да се е изтрил от списъка с възможните кандидати за служебен министър-председател (т. нар. „домова книга“), показва проверка на Mediapool.

Причината за това са направените в края на миналата година промени в Конституцията, както и Законът за Сметната палата.

Преподавателят по конституционно право в Нов български университет проф. Екатерина Михайлова, и докторът по конституционно право Симона Велева в СУ коментираха пред Mediapool, че ако президентът реши да издава нов указ за назначаването на Главчев, има риск той вече да не отговаря на условията за служебен премиер.

Ако Главчев отпадне от настоящата „домова книга“, в нея може да останат само председателят на Народното събрание Рая Назарян и зам.-председателят на Сметната палата Тошко Тодоров, който по неофициална информация категорично отказва да стане служебен премиер.

Проблемът на Главчев със Сметната палата 

Президентът може да избере Главчев за служебен премиер, ако той е председател на Сметната палата. Междувременно Главчев най-вероятно е изпаднал в несъвместимост, не може да заема този пост и следователно няма как да е сред кръга на допустимите кандидати за шеф на служебната власт. 

Проф. Екатерина Михайлова припомни пред Mediapool, че Главчев в момента изпълнява ролята и на външен министър. Това означава, че той не може да се върне обратно на длъжността председател на Сметната палата, защото ще изпадне в несъвместимост.

Законът за Сметната палата гласи, че„председателят и заместник-председателите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност, освен ако са назначени за служебен министър-председател“.

„Главчев е министър на външните работи, а Законът за Сметната палата изрично въвежда несъвместимост за политически позиции, като изключението по-горе касае само министър-председателския пост. Ето защо е спорно дали може да бъде възстановен като председател на Сметна палата“, разясни Симона Велева пред Mediapool.

Несъвместимостта на Главчев като шеф на Сметната палата трябва да бъде констатирана от антикорупционната комисия, ако някой подаде сигнал срещу него. После самият Главчев трябва да поиска от Народното събрание да го освободи от поста заради несъвместимост.

Дори и да не бъде формално констатирана от комисия „Антикорупция“, несъвместимостта на Главчев представлява незаобиколим политически проблем за назначаването му за премиер.

Проблемът с Главчев и „домовата книга“

Симона Велева коментира, че връщането на Главчев в Сметната палата не е единственият потенциален проблем. Според нея той не може да бъде преназначен за служебен премиер, защото в момента ръководи Министерския съвет и временно не е председател на Сметната палата.

Законът за Сметната палата гласи, че при назначаването на председателя или неговите заместници, те „прекъсват пълномощията си само за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани“. Прекъсването на правомощията е записано и за омбудсмана, и за управителя и подуправителите на БНБ.

„Председателят и зам.-председателят на Сметна палата се възстановяват на тези постове, ако са реализирали служебно правителство. Но това не им дава право да бъдат преизбрани за втори път, непосредствено след като заемат тази длъжност. Към момента Главчев не е председател на Сметна палата и следва да бъде нарочно възстановен на тази длъжност, за да е избираем отново. Това обаче не може да се случи между указите, защото дейността на Министерския съвет има т.нар. континуитет или непрекъсваемост. Тоест, няма момент, в който той да се възстановява като председател на Сметна палата“, каза пред Mediapool Симона Велева, която е и член на СЕМ.

Основният закон предвижда, че „правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство“ и тази непрекъсваемост се вижда на практика при предишни случаи, в които се е стигало до две последователни служебни правителства с един и същи премиер.

Например, през 2023 година с един и същи указ е назначен втория кабинет на Гълъб Донев и са прекратени правомощията на първото служебно правителство. 

Преди ден бившият конституционен съдия Пламен Киров разви тезата, че няма нужда президентът Радев да издава нов указ за назначаване на ново служебно правителство. Според него единственото задължение на президента е да насрочи изборите.

Преди 12 години Конституционният съд излезе с тълкувателно решение, че указите на президента продължават да действат във времето, освен ако то не са ограничени със срок или някакво условие, или пък действието им е еднократно.

Проблемът в тезата на Пламен Киров е, че тя изглежда противоречи на конституционната норма в чл.99. Според този текст Радев трябва да назначи служебно правителство след изчерпването на възможностите за избор на редовен кабинет.

„Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок“, гласи Конституцията.

Как оправянето на една каша води до нова

Обясненото от Велева противоречие, според което Главчев може вече да не фигурира в „домовата книга“, може да бъде решено с промяна в Закона за Сметната палата, но тогава ще се върне друг проблем.

Уточнението в закона за прекъсването на правомощията на избрания за служебния премиер от досегашната му позиция беше добавено преди няколко месеца, за да бъде избегната друга колизия около въведения в Конституцията списък с кандидати за премиери.

При приемането на промените в основния закон беше записано само, че след като един от списъка с хора от държавни институции трябва да е служебен премиер, но беше уредено какво става с длъжността, която е заемал допреди това. А в същото време чл. 113 от Конституцията гласи, че „членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител“, а чл.68 – че „народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител“.

Така, за да избегнат това противоречие, депутатите приеха избраният за служебен премиер да прекъсва временно правомощията си, но изчистването на това противоречие е довело до нови въпроси около процедурата по избор на служебен премиер.