Настъпи моментът да се взриви къщата на партийния модел и да се построи нов обществен договор

През последните дни се забелязва странно говорене в една и съща посока от различни хора с публичност, но най-голямо впечатление прави, когато това се случва от социолози и политолози, представляващи социологически агенции. Не съм учуден, нито изненадан. Най-сполучливите случайности са онези, които не са случайни.
Всички внушават и правят опит за отглеждане на страх, че редовно правителство трябва да има след тези избори. Че е добре за държавата, че системата можела да гръмне. Че познатото зло било по-добре от непознатото, независимо дали то е добро или зло.
Сегашните кризи са функция на работата и зависимостите на настоящите политически субекти. Разпадът на държавността е поетапен процес, а през последните години се наблюдава засилване на този ход. Дали ще има или не редовно правителство може единствено да забави това, което трябва да се случи, но не и да го заобиколи. Партийната система трябва да бъде взривена, може би и самата държава трябва да бъде взривена. Дори това да се случва като поредица от малки взривове. Пример за такъв малък поетапен взрив представлява настоящото състояние на изборна спирала.
Няма нито един показател – нито обществен, нито икономически или финансов, нито образователен, нито международен, който да показва, че тази държава се движи в посока нагоре. Напротив, неслучайно в последното ми интервю за агенция „Фокус“ дадох пример с демографските данни – от поне 10 години насам сме в постоянно влошаваща се посока, при която броя на умрелите всяка година превишава с над 1000 броя на тези, които се раждат. И от там като следствие – как се движи броя на учениците, които започват първи клас всяка година: 2017г. – 75 хил, 2024 – 58 хил.
Наскоро един от редовните социолози обяснява как ние произвеждаме 110 млрд. лв. годишно и как забогатяваме. Не, тези 110млрд. лв. не са реално производство – това са услугите, които всеки ден акумулира всеки в тази държава, а не цифрата само на произведените реални стоки.
Някой има огромен интерес да се говори едно и също, за да се притъпява рефлекса за самосъхранение. Очевидно има страх, огромен страх да не бъде взривена уродливата система, която се самовъзпроизвежда.
Неслучаен е и друг процес – колкото повече медийно се говори за вътрешните интриги и колкото повече се обсъждат определени имена, включително на феномена, това отклонява вниманието от публикации като тази.
От много време насам партиите са кухи структури, които нямат нищо общо с преди 10 +години. Никой не би признал публично това твърдение, но всеки, който е имал реален дългогодишен партиен досег го знае. Преди имаше реална членска маса, днес има само списъци с имена. Това като дълбок поетапен процес се случи първо в БСП. След това започна да се проявява и в ГЕРБ. Очевидно проблема е бил и го има и в ДПС.
Настоящите партии са абсолютно пробити и са символ на упадъка на това, което трябва да си отиде.

Личната ми позиция е, че настоящите избори няма да доведат до по-голяма представителност и легитимност на партиите, за да могат да претендират за правото да съставят правителство, което да представлява българския народ.

Настъпва момент, в който къщата трябва да се събори, за да се построи нова. И това трябва да се повтаря, докато не бъде осъзнато и осмислено.
България има нужда първо от взрив. Трябва да изминем собствения си път на агония и страдание. След това от нов обществен договор. Трябва да се гради наново, всичко. И един много важен детайл за бъдеще време, който засягам в книгата ми „България в Голямата игра“: нова столица.

Станислав Бачев