Русия може и да е известна по света със своята водка, но в едно село източно от Москва една малка дестилерия се опитва да се наложи на пазара на уиски и да промени навиците на руснаците, съобщава Ройтерс. Условието обаче е да могат да преглътнат солените цени.
Западните производители на алкохол спряха да продават продукцията си в Русия след началото на инвазията й в Украйна през февруари 2022 г. Макар и някои марки сега да се продават през посредници и посредством сивия пазар, временната празнина на пазара помогна на местните производители, чиито продажби се утроиха в рамките на последните две години.
Зараждащото се руско производство на уиски е един от многото примери как местните производители се опитват да запълнят дупките, останали след изтеглянето на чуждестранните компании.
В Кемля, малко селище на 500 км източно от Москва в региона Мордовия, едноименната дестилерия се надява да привлече клиенти с уискито си, което отлежава в дъбови бъчви, стига да могат да си го позволят.
„Математиката е проста“, казва Генадий Силиванов, главен технолог на „Кемля“. „Руснакът ще си купи едва бутилка качествен алкохол вместо 10 бутилки евтина водка или нещо подобно и ще пие по-малко“.
Уискитата на „Кемля“, които носят имена като „Руски дъб“, „Американски дъб“, „Сицилианска марсала“ и „Балканска девственица“ се продават на цени между 11 000 и 16 000 рубли (115-165 долара), или 20 пъти по-скъпо от средната цена на бутилка водка.
Компанията, която произвежда уиски от 2015 г., планира да пусне на пазара и по-евтини марки за масова консумация към края на 2026 г.
Продажбите на руско уиски са нараснали трикратно през последните две години, сочат данни на „Нилсен Русия“.
Вносът се срина през 2022 г., когато компании като „Диаджео“ (Diageo), „Перно Рикар“ (Pernod Ricard) и др. спряха вноса за Русия, но се възстанови през 2023 г., след като Русия легализира т. нар. „паралелен“ внос, разрешаващ импорта на стоки без разрешението на производителя, сочат данни на специализираното издание „РБК вино“.
Вносът на скоч уиски, върху което се базира производството на „Кемля“, беше сериозно ограничен. „Стойността на внос на скоч в Русия намаля от 28 милиона британски лири през 2021 г. до 12,7 милиона лири през 2023 г.“, заяви за Ройтерс говорител на Шотландската уиски асоциация. „Освен това доставките през алтернативни пазари също спаднаха“.
„Кемля“ от своя страна изпитва проблеми със снабдяването на резервни части за дестилерията. Шотландската компания за производство на специално оборудване „Форсайтс“ (Forsyths) също оряза износа си за Русия.
„За съжаление сега ни е особено трудно да поръчаме каквото и да било от тях“, признава Силиванов.
Решението, както и при много други машиностроителни сектори в Русия, е обръщане към Китай. „Китайските инженери изкопираха един от шотландските модели“, казва Силиванов и показва оборудването, поръчано от Шанхай. „Това е точното нещо, от което се нуждаем“.
Уискито на „Кемля“ се харчи добре в бар „Брус“, специализирано заведение за уиски в центъра на Москва. То привлича интереса на любителите на уиски, тъй като се рекламира като „истински руски сингъл малц“.
При тестове със закрити очи уискитата на „Кемля“ са се доближили или дори изпреварили по качество някои свои „събратя“ от Шотландия и други страни, казва Данил Винер, съсобственик на бара. „Ако уиски се произвежда в Тайван и Нова Зеландия, защо да не се произвежда и в Русия“, заключава той.
