Жена беше брутално пребита пред очите на своите деца. Нападателят е млад шофьор, за които пробите показват, че е карал под въздействието на наркотици. Адвокат Галя Гълъбова разказа от първо лице за преживяния ужас в опит да запази живота на своя син от скоростта на връхлитащото возило. Колко познато звучи всичко това. За радост обществото ни става все по-чувствително към подобни инциденти и безумието по пътищата. Като красноречив пример може да се посочи посегателството срещу живота на журналиста Милен Цветков. Връщаме се към разказа от първо лице на Галя Гълъбова. Действието се развива на 24-ти април около 20.00 часа, съобщава samokov365.com.
В момента съм в село Говедарци при родителите ми заедно с моите две деца – близначета на 7 години. Пребиваваме там с оглед на извънредното положение. С тези думи започва разказа си потърпевшата дама. Във въпросния ден с едното от децата си – 7-годишният Мартин тръгват към центъра на Говедарци, за да напазаруват. По това време другото дете вече на центъра с приятелка на Галя – Биляна Николова. „Тръгнахме от една странична улица, която излиза на центъра. Чух свистене на гуми и долових едно бързо шофиране, но все още нямах видимост към колата, която очевидно наближаваше. Тя идва от Самоков. Всичко се развиваше буквално за части от секундата” –разказва нашата събеседничка. Междувременно детето й вече почти излязло на улицата. Галя скача върху него в опит да го защити, а ударът се размина за части от секундата. На по-малко от метър. По думите й шофьорът намалява скоростта за кратко време и след това с пълна газ ги отминава.
„Имах чувството, че въобще не ме виждаше. Със същата мръсна газ си продължи. Аз се се разкрещях: „Ще ни избиете децата”. Това беше моята инстинктивна реакция.Собственикът на близката къща беше видял всичко. Намери ме и в последствие каза: „Видях с каква скорост премина и какво стана. Отправихме се към центъра и влязохме в магазина, за да напазаруваме. В този момент забелязах, че въпросната кола спира там. Реших, че няма да си замълча и ще отида при тези млади хора и да ги попитам така ли се кара и въобще осъзнават ли какво щеше да се случи?”Галя продължава да възпроизвежда преживяния ужас и побоя. „Приближих към колата, която беше спряла. Вътре стоеше само едно момиче, което беше на пасажерското място. Шофьорът го нямаше. Потропах на капака и казах:„Как не ви е срам, щяхте да убиете детето ми. Какво ви става? В този момент дамата отвътре, младо момиче на около 23-24 години излезе. Аз реших, че ще се извини най-малко. Нищо подобно. Докато детето ми беше зад гърба й, тя се обърна към мен с думите: „К…рво мръсна, пази си децата и ме заплю в лицето!” Тя беше на центъра, където беше приятелката ми с другото ми дете. В този момент не се сдръжах. Грабнах я за ревера и казах: „Как не Ви е срам? Вместо да се извините, щяхте да ми убиете детето. Тя ме зашлеви с дясната си ръка, аз отвърнах на удара. Просто бях в тотален шок. В този момент отзад зад гърба ми усещам един страхотен удар в областта на главата. Залитнах напред и се хванах за дясното странично огледало на колата. Строполих се на земята. Въобще не разбрах какво става. Повали ме, рита ме. Чисто инстинктивно си закрих лицето, за да не ме нарани. И двете ми деца пищяха. Всичко казано дотук звучи като сценарий за филм на ужасите или някое криминале. Само, че когато го преживееш лично и те пребият пред очите на децата ни, нещата придобиват друго измерение.
Когато Галя поема ударите и ритниците непознат мъж се намесва и хваща побойника. Свидетелката Веси Мазганова също се намесва и отнася част от пердаха в опит да защити своята позната. „В този момент нападателят я разпозна, защото тя е от Говедарци. Вероятно навърза нещата и се изплаши, защото тя е адвокат. Тогава се озапти. Прибра приятелката си в колата и с мръсна газ избяга от инцидента. Ние с Веси отидохме в РУ-Самоков. Пуснах жалба и изисках веднага да му бъде направена проба за наличието на алкохол, наркотици или упойващи вещества. Прибрахме се вкъщи и към 24 часа звънна разследващият полицай по телефона. Дама, която ми съобщи, че е образувано бързо производство, трябва да дам показания. Очевидецът – също. Поисках проба на моя нападател като разследващият полицай заяви, че такава вече му е направена. Същата е отчела наличие на наркотични вещества” – продължава адвокат Гълъбова. Тогава тя все още не подозира, че въпросните субстанции ще се окажат зъболекарска упойка по думите на провинилия се. Интересното обаче тепърва предстои. На следващия ден, човек с финансови възможности и приятелски отношения с нападателя започва сериозно звънене по телефона на нейните родители в опит да ги убеди тя да си оттегли жалбата. „Дори си позволи да дойде вкъщи, за да ме увещава. Било по-добре да се разберем, ако трябвало ще ми се плати. В отговор аз му заявих, че парите си го изкарва по легален и законен начин” – споделя още Галя. Убедена е, че това са хора с друга представа за реалността и не крие, че се притеснява за родителите си, които живеят в Говедарци. Не е загубила вярата си в правосъдието и се надява истината да възтържествува. Доста въпроси обаче на този етап остават без отговор. На първо място доколко реално е една крехка жена да е с възможности на кунг-фу боец и да се нахвърли при това без основание върху мъж със солидно телосложение. Също така трябва ли да бъдеш пребит като куче на пътя когато се опитваш да защитиш децата си. Не на последно място защо някои персони трябва да се чувстват безнаказани и да си позволяват всякакви своеволия за сметка на други. „Очаквам органите и правосъдието да си свършат работата. В противен случай трябва да си сменя професията и да емигрирам” – заключава в края на разговора адвокат Гълъбова.
