След десетилетия на управление от частни компании железниците във Великобритания се връщат под държавен контрол. Законът за поетапно ренационализиране на железниците във Великобритания беше одобрен от британския парламент в сряда вечерта, съобщава Франс прес. Законът получи зелена светлина от Камарата на лордовете, горната камара на британския парламент, като следващата стъпка е обнародването му от краля.
Реформата ще върне частните оператори в държавно владение, когато договорите им изтекат или по-рано, в случай на лошо управление, след което ще бъдат обединени в организация, наречена „Великите британски железници“, предвижда законът.
Това, според лейбъристкото правителството, ще избегне плащането на компенсации на настоящите оператори, чиито договори ще изтекат до 2027 г.
Приватизацията на железопътния сектор във Великобритания бе част от либералната политика на Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век, която бе продължена от нейния наследник Джон Мейджър, когато той дойде на власт през 1992 г., с призива, че железниците заемат централно място в неговата програма, припомня АФП.
Обещанието тогава бе за по-добро обслужване, повече инвестиции, по-малко разходи за държавата. Въпреки това тази идея бе непопулярна сред синдикатите, опозицията, някои консерватори и населението, като седем от десет британци бяха негативно настроени към приватизацията на железниците.
Инфраструктурата и оборудването обаче остаряваше и държавният жп оператор „Бритиш рейл“ (British Rail) се намираше в дефицит от години.
„Под обществен контрол е много трудно да се направят промени“, казва доц. Таку Фуджияма от Факултета по инженерни науки в Университетския колеж в Лондон.
Вземащите решения могат да се поучат от успешната приватизация в Япония през 1987 г., което „създаде добър прецедент’, допълни той.
Законът за приватизацията беше приет, не без затруднения, през 1993 г. Първата линия беше предоставена на частен оператор през декември 1995 г., първите частни влакове се появиха през 1996 г., а пълната приватизация приключи през 1997 г.
Така монополът на „Бритиш рейл“ бе прекъснат и операторът бе обособен в различни компании за превоз на товари, поддръжка и отдаване под наем на подвижен състав.
Инфраструктурата – релсите, сигнализацията, тунелите, мостовете, железопътните прелези, бе поверена на новосъздадената компания „Рейлтрак“ (Railtrack), която пое контрола върху британската железопътна инфраструктура.
Тази приватизация включва предоставянето на лицензи за дейност срещу символична такса, понякога срещу една британска лира.
Новите собственици, които отдават под наем подвижния състав на частни компании, се задължават да инвестират в модернизиране на мрежата, в замяна на което правителството предлага субсидии.
Броят на пътниците първоначално се увеличи, както и инвестициите, но отмяната на пътувания и закъсненията бяха често срещани, както и фактът, че пътниците се оплакват от цените.
Някои билети вече са регулирани, но не всички, което нерядко води до поскъпване.
Дерайлирането, причинено от микропукнатини в релсите, причинило четири смъртни случая през 2000 г., беше първата голяма и груба грешка на частния оператор.
„Рейлтрак“, която изпитваше финансово затруднение, поиска държавни субсидии за подобряване на безопасността, но предизвика скандал, като раздаде част от тях на своите акционери.
През 2002 г. лейбъристкото правителство на Тони Блеър пренасочи повечето от дейностите на „Рейлтрак“ към „Нетуърк Рейл (Network Rail), частна железопътна компания, без акционери и дивиденти, финансирана от държавата и концесионерите. Днес компанията официално се счита за публична.
През годините Великобритания национализира някои лошо управлявани компании, а страната продължава да отпуска средства – 11,9 милиарда лири между април 2022 г. и март 2023 г., или половината от приходите на британския железопътен транспорт.
Секторът беше подложен и на стачки през последните години под натиска на кризата в покупателната способност на населението.
„По определен начин секторът се придвижи към „интегриран модел“ през последните години с „все по-слаб“ марж от частни компании, посочва Таку Фуджияма.
„Ренационализацията не означава задължително пълна промяна“, добави той като допълни, че „пандемията от КОВИД разби статуквото в сектора, като търсенето на пътници намаля, което увеличи и трудностите“.
Две трети от британците одобряват ренационализацията. Според социологическо проучване на института „ЮГав“ (YouGov) в началото на септември, 77 на сто от хората смятат билетите за твърде скъпи, а 51 на сто се оплакват от закъснения.
Въпреки това 50 на сто оценяват качеството на влаковете, а 64 на сто са доволни от обхвата на дестинациите.
