От присъединяването на Федерална република Германия (ФРГ) към НАТО през 1955 г. до неутралитета на Финландия по време на Студената война – западните дипломати правят преглед на съвременната си история в търсене на изход от войната в Украйна.
След почти тригодишен конфликт, предизвикан от инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г., започването на преговори изглежда все по-вероятно, като се има предвид, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп се закани да постигне мирно споразумение „за 24 часа“.
В очакване на такива преговори украинският президент Володимир Зеленски призова в петък НАТО да предложи защита на украинските области, които все още се контролират от Киев. Той намекна, че в такъв случай ще бъде готов да се откаже от всякакви незабавни опити за възвръщане на окупираните от Русия територии – около 18 процента от територията на страната.
Подобен сценарий напомня за исторически прецедент, редовно цитиран през последните месеци от западните дипломати и експерти: присъединяването на Западна Германия към Северноатлантическия пакт, станало официално на 9 май 1955 г.
„Всички споменават прецедента със Западна Германия през 1955 г.“, заяви миналия месец бивш високопоставен европейски дипломат пред АФП, като добави, че не намира сравнението за „съвсем уместно“.
Паралелът с Украйна е примамлив: по онова време присъединяването към НАТО е равносилно на това Западна Германия да се откаже от бързото обединение със съседната Германска демократична република (ГДР).
Освен това гаранциите за сигурност на НАТО се ограничават до територията на Западна Германия, за да се предотврати прерастването на Студената война във военен или дори ядрен конфликт между Изтока и Запада.
Това е така, защото член 5 от Северноатлантическия договор гласи, че всяко въоръжено нападение срещу член на пакта се смята за нападение срещу всички негови членове – 32 към днешна дата.
Изтъкван по-специално от американската историчка, специалист по Студената война, Елиз Сарот, сценарият „Западна Германия 1955“ беше споменат през октомври от Йенс Столтенберг, който току-що беше приключил десетгодишния си мандат като генерален секретар на НАТО.
„Винаги може да се намери решение, когато го искаме. Трябва обаче да се определи по каква линия ще бъде задействан член 5, и Украйна трябва да контролира цялата територия до тази граница“, заяви тогава Столтенберг.
„Пълна фантазия“
За специалиста по Русия Джон Лаф дори ограниченото членство на Украйна в НАТО е „пълна фантазия, защото точно това Путин няма да приеме никога“. Да не говорим за факта, че в момента САЩ не го подкрепят.
„Най-добрият вариант, който виждам да се очертава за Украйна, е да продължи процеса на присъединяване към Европейския съюз“, казва пред АФП този асоцииран член на програмата за Русия в института „Чатъм Хаус“.
За военния аспект Лаф се позовава на друг исторически прецедент – този на Финландия след Втората световна война.
По силата на подписания през 1948 г. договор със СССР Финландия се съгласява да спазва строг неутралитет в замяна на признаване на независимостта ѝ от могъщия ѝ съсед, с когото има обща граница от почти 1300 км.
„Отвъд неутралитета, това, което е много актуално във финландския опит, е начинът, по който тази страна изгради изключително ефективна армия, така че Русия да разбере, че ако реши да я нападне, войната ще бъде кървава“, посочва британският изследовател.
След разпадането на СССР Финландия се сближава с НАТО, но става пълноправен член едва на 4 април миналата година.
Йенс Столтенберг също цитира финландския прецедент, както и договора от 1951 г., по силата на който САЩ предоставят на Япония военна защита, изключваща Курилските острови, окупирани от СССР, за които Токио претендира.
„Хубаво е да се използват исторически аналогии, за да се помисли за възможни решения (за Украйна), но никоя аналогия не е съвършена, а често те са дори подвеждащи“, казва Туомас Форсбери, преподавател по международни отношения в Хелзинкския университет.
Финландският пример „поне показва, че една страна може да оцелее и дори да процъфтява, след като е отстъпила голяма част от територията си на силен съсед“, в случая за финландците – тяхната провинция Карелия, която оттогава е безвъзвратно загубена.
„Но има много разлики“, предупреждава финландският изследовател, като се започне от факта, че „Сталин е започнал война срещу Финландия основно от съображения за сигурност, а не за да подчини цялата страна“, какъвто според него е случаят с Русия на Путин по отношение на Украйна.
Източник: БТА
