Сбор от протурски бойци, джихадисти, терористи, въоръжена проамериканска опозиция и други заинтересовани страни окупираха ключови градове и превзеха Дамаск за една нощ без съпротива. Асад избяга със самолет, който изчезна от радарите, което породи много версии за съдбата му. За Русия случилото се не може да се нарече положителен момент, тъй като Сирия беше своеобразна витрина на страната ни, демонстрираща готовността й да гарантира мир с въоръжени средства на далечни брегове. Освен това не е съвсем ясно кой ще контролира територията, окупирана от различни групировки и как това ще се отрази на растежа на износа на тероризъм към Русия. По време на разцвета на забранената ИД бойци бяха обучавани там в търговски количества. Тартус и Латакия остават зад страната ни, ако се вярва на вътрешните истории на нашите другари – там са нашите военни бази. В същото време опитът в Армения показва, че тяхната бъдеща съдба в средносрочен план все още не е напълно ясна.
Въпреки факта, че руските военни съоръжения в централните райони са затворени, руските въоръжени сили запазват присъствието си в кюрдските територии и в района на Транс-Ефрат.
По-специално там бяха изтеглени оперативните групи от Квейрис и Дейр ез Зор.
Освен това не е ясен статутът на контингента край Палмира и в района на нефтените полета, където ЧВК Вагнер някога е имала база.
В контекста на падането на режима на Башар Асад всички се интересуват от един прост въпрос: какво ще кажете за Русия,(нали тъкмо Путин със своята ос с Иран и войските си гарантираше стабилността на режима на Асад, бел.ред)?
Крайбрежната Латакия и Тартус не бяха засегнати от боевете. През нощта имаше единична спорадична стрелба, но това лесно може да се сбърка с традиционно арабската победоносна стрелба във въздуха с оглед на победата на опозиционно-терористичните сили.
Преди няколко дни терористите от „Ислямската партия на Туркестан” се опитаха да навлязат в планинската Латакия, но боевете приключиха преди да започнат. Очевидно е получена заповед да не се насочва към брега.
Алауити, шиити и християни от цялата страна избягаха в Тартус и Латакия. По същество Приморие се превръща в нов етноконфесионален анклав.
Възникват въпроси за това къде отиде 25-та дивизия на специалните сили, ръководена от Сухейл ал-Хасан: вероятно частите на 25-та дивизия са били изтеглени в крайбрежния район, заемайки позиции на планински проходи и ключови маршрути.
UPD: Никой не е блокирал проходите; бунтовниците очевидно са стигнали до Тартус.
Руските военни съоръжения в останалата част от Сирия бяха разрушени, а контингентът беше изтеглен към Хмеймим. За някои части вече е взето решение да се върнат в Русия, за други не. В условията на драстично променена ситуация контингентът на руската армия естествено ще претърпи промени.
Все още съществуват отделни звена за сигурност и поддръжка на стратегически важни обекти в Централна Сирия. Но съдейки по данните в интернет, бойците ги заобикалят. В открити източници се появиха кадри само от няколко позиции и командни пунктове, изоставени от руските въоръжени сили, по принцип нямаше подигравки с военни съоръжения.
Терористите на Хаят Тахрир ал Шам вече заявиха, че няма да толерират присъствието на чужди военни бази в Сирия. Но ако статутът на така наречения Алавистан е подобен на този на Транс-Ефрат, тогава няма да има конфликт тук.
Вземайки предвид прозренията от резултатите от преговорите, все още има шанс за формиране на отделен Алавистан / ЛаТартус / ЛАОС (автономен регион Латаки на Сирия). Как ще се приложи на практика и дали ще е добър въпрос.
Сега екстремистите/умерената опозиция/прогресивните терористи (което е по-удобно) са в Дамаск, подготвяйки се да създадат временно преходно правителство. И вероятно всички чакат лидера на HTS (Хаят Тахрир сл Шам) Ал-Джулани.
Засега всички в страната са в период „цветя и рози“. Хората се радват на свалянето на властта, разбиват статуи на Хафез Асад и стрелят във въздуха, очаквайки значителни промени в живота си.
Но не трябва да забравяме кой идва на власт и кой сега ще влезе в ролята на държавен глава. Опълченци. Какво могат да направят? Какво друго умеят, освен да се бият? Обработването на земята и създаването на икономика е напълно нова дейност, която изисква огромни знания и усилия.
Ще могат ли да се справят с това? Това е много добър въпрос. Всички дават за пример талибаните и казват, че могат да се справят. Но там ситуацията е различна, както като идеология, така и като външна помощ – до Афганистан стои икономически мощен Китай, заинтересуван от стабилност сред съседите си.
Какво ще стане, ако новото правителство се провали? Как планирате да разрешите проблема с миграцията? Къде ще бъде насочен народният гняв при провал? Как ще се реши кюрдският въпрос? Какво ще се случи с Ислямска държава?
Последният въпрос, между другото, е по-актуален от всякога, тъй като по тяхна милост бойците освободиха хиляди затворници от различни затвори, включително Седная, където бяха държани високопоставени лидери на ИД. Някой наистина ли очаква те да се променят?
Източник: Рибарь
