Нетаняху обявяви, че споразумението от 1974 г. за Голанските възвишения вече не важи и нареди превземането на буферната зона с всичките села там. В същото време израелската армия е завладяла и сирийската част от възвишенията, като дори е навлязла навътре и е обявила „присъствието си“ в шест села и градове, включително и Кунейтра.
Еми, ако може да продължат нагоре към Хама и да завладеят и нашият град Махарде, щото ако съм честен, предпочитам Израел пред Турция и групировките им. Освен да се шегуваме, не знам какво друго да кажем.
Аз предвидих, че Израел ще си вземе своето, дори ще прикотка друзите към тях и вероятно ще завладеят цяла Суейда – столицата на друзите. Стойте, та гледайте. Ще направят референдум и ще ги отцепят.
Жалко, че японците не са заинтересовани. Аз лично бих се подарил директно на тях.
А като казахме Турция, много вероятно тя е да си отцепи Северна Сирия, като и без това дузина приближени на Ердоган си обявиха Алепо за османски.
Вече се говори (от кюрдски източници), че Ердоган заселва палестинци в градове като Азаз и Африн ( който бе „кюрдския“ град на Сирия). Някои смятат, че е сключена сделка да прехвърлят много палестинци в бившите кюрдски земи и градове.
….
Очертава се забавна свобода и демокрация.
Иначе единственото положително е, че тази революция се разви без кървави бани и ексцесии, поне засега. Неизвестните си остават.
Последните 2-3 години хората изнемогваха заради режими на ток, липси на гориво и продукти, животът стана кошмарен и съвсем нормално Асад си тръгна.
ПС. И за капак е много вероятно Джолани да стане президент, бивш член на Ал-Кайда…
Падането на „режима“ вече е факт.
Стана почти светкавично и безкръвно – без бой, правителствената армия просто отстъпваше. Още преди няколко дни много мои познати в Сирия казваха едно и също: армията навсякъде беше получила заповед за отстъпление и разформироване. Оставаха само местните милиции, като например християнските милиции в моя град, където властите ги посъветваха да преговарят с „бунтовниците“ и за безкръвно предаване на градовете.
Проблемите тепърва предстоят. Градовете са в гробовно мълчание, като се събират малки групи на централните площади за пиар празненства. В реалност обаче всичко е в смут и мълчание.
Въпросите, които прорязва студената нощ и се спускат стремглаво като леден, смразяващ дъжд, тропат като тъпан на повърхността.
Какво ще стане отсега нататък? Кой ще поеме властта?
Кой ще плаща заплатите на хората, какво ще се случи с всички държавни служители, какво ще стане с християните, с друзите, с алауитите, с кюрдите, кой ще осигури ред и спокойствие след като бунтовниците освободиха всички затворници.
В крайна сметка водачът и лицето на този преврат е Джолани, бивш член на Ал-Кайда, когото САЩ бе обявила за терорист и бе дала награда за главата му.
Всъщност, ако върнем лентата 13 години назад, точно това бе проблемът. Бунтовниците започнаха да преследват малцинствата, ислямизираха се и настроиха много по-голямата част от населението срещу себе си. Това направи повечето от хората противници на тези ислямисти.
Сега пред Сирия има три пътя – единият е превръщането й в ислямистка дупка по афганистански тип. Другият е разделяне на страната на парчета. Третият – по някакво чудо САЩ и Европа изгонят ислямистите и сложат светски управници.
Напомням, че самите САЩ бяха обявили Абу Мухаммад ал-Джолани, основното действащо лице на сегашните „бунтовници“ ( добавям, че самите те се наричат муджахидини), и даваха между 5 и 10 милиона за главата му. В същото време през годините CNN, BBC и всички останали спокойно си взимаха интервюта с него. Тайните служби го преследват, а обикновени журналисти си говорят през ден с него. Със задължителни забрадки, забележете. Дори не е пародия.
Това само показва едно нещо – всички тези джихадисти бяха творение на един център, който ги направляваше, сменяше имената, те извършваха терористични акции и сектариански кланета по заповед на този център.
Центърът на доброто. Класическата Макиавелианска политика, в която ти създаваш чудовище, което да извършва кланета и убийства в твой интерес, а ти да седиш отстрани и само да цъкаш колко са лоши. А след това ти им заемаш мястото.
Сирия се разпада и никога няма да е същата. След падането на „режима“, въпросите ще са много повече от отговорите.
- лидерът на тази инвазия Ал-Джолани иска шериатска държава, едва ли ще се съгласи да се оттегли и ще иска да е ключова фигура в управлението на Сирия. Повечето от неговите бойци са чужденци. Ако оставят Сирия на него, може да станат големи етнически и религиозни прочиствания. Друг е въпросът за морала на Запад и тяхното координирано съдействие с продукти на Ал-Кайда, какъвто е Джолани.
Християните в момента са в шок и не знаят какво ще последва. Същото се отнася и за алауити, друзи, кюрди и секуларисти. Не знаят какво ги чака, съдбата им е в ръцете на механични, алчни кукловоди.
- Сирия по всяка вероятност ще бъде разпарчетосана, като всяко парче ще е под влиянието на чужди сили. Твърде вероятно е и загубата на територии.
Ще има отново гигантски потоци бежанци.
Историята не свършва тук. Тепърва започва.
На обикновените сирийците вече не ги интересува кой ще управлява, искат само мир и спокойствие, да няма преследвания на база религия и етнос, искат нормалните неща от живота.
Но големите искат хаос.
ПС Един от позитивите от цялата война е, че когато използваш и преследваш малцинствата в Сирия, накрая всички нормални хора ще скочат срещу теб. Защото Сирия е общество от множество малцинства.
Дахер Фарид Дахер, който е със сирийски произход, фейсбук
