Говорим за Грузия, имаме предвид Грузия:
Автор: Жеко Колев
През 2023-та година на политическата сцена в Грузия се завръща Бизина Иванишвили – грузинският еквивалент на Пеевски. Много богат олигарх натрупал основна част от състоянието си, чрез създаването през 2012-та година на уж проевропейската партия “Грузинска Мечта” – точно както по същото време Пеевски наследява и развива бизнес крилото в ДПС, което в момента се оказва реалният собственик и на партията и на сараите.
Завръщането на Иванишвили напомня много завръщането на Пеевски след престоя му в Дубай. Точно както и Пеевски, Иванишвили не заема никакъв формален пост в държавната власт – на практика сам се е вкарал в санитарен кордон. За да упражнява своята власт, Иванишвили си има една напълно подчинена кукла на конци, която е и настоящият министър председател на Грузия Иракли Кобакидзе. В Българската действителност, тази роля, подвластна на режисьора Пеевски, се изпълнява, вече съвсем очевидно, от куклата му на конци Бойко Борисов.
В началото на 2024-та година, когато Кобакидзе става министър председател, и той, и Иванишвили крещят с пълно гърло “Ние сме за Грузия в Европа” – каквито винаги са били заявките на “Грузинска Мечта”, която на практика представлява ГЕРБ и Новото Начало в едно. Няма и година по-късно, след като са си осигурили пълна власт във всички институции и завладяването на държавата е приключило, Иванишвили и Кобакидзе рязко сменят курса на Грузия към превръщането ѝ във васална източна диктатура.
В този смисъл, ако сте си мислили, че грузинското Възраждане е взело властта в Грузия и затова сега са се запътили към Кремъл, вие жестоко се лъжете! Завоят го правят техните натрупали богатство чрез корупция, “прозападни” партийни лидери, които ползват тамошните версии на Възраждане и Радев за плашило – за един измислен контрапункт, от който ни “пазят”, а на който всъщност ужасно много приличат.
Единственият въпрос пред България е дали симбиозата ГЕРБ-Ново Начало и съответно Борисов-Пеевски е пълна. Ако това е така, ще ни бъде изключително трудно да избегнем грузинския сценарий.
Има ли положителен герой и наджеда в Грузия? Да! Казва се Саломе Зорабичвили. Първата жена президент на Грузия. Родена във Франция, ерудит и убеден демократ, който реално се бори за европейския път на Грузия. За съжаление, подобно на представителите на демократичната общност в България, борбата ѝ срещу неограничения капитал на Иванишвили и кремълската машина за промиване на мозъци, е изключително неравна.
Да, за разлика от Грузия ние вече сме в ЕС, но помните ли как преди години си казвахме „ЕС няма да им позволи да направят това безобразие и ЕС няма да им позволи да направят онова безобразие. Ще им спрат еврофондовете и така ще ги накарат да спрат похода по пътя на корупцията и завладяването на държавата, по който са поели…”
Е, от ЕС спряха ли Борисов и Пеевски да направят всичките безобразия дотук? Парите по плана за възстановяване и устойчивост спряха – това накара ли ги да спрат похода по пътя на корупцията и завладяването на държавата?
Ако Борисов и Пеевски утре кажат “Поемаме към Русия”, как точно ЕС ще ги спрат при положение, че целият репресивен апарат е в техните ръце? А за да поддържат този репресивен апарат верен, вече няма да им трябват евро средства – имат една цяла държава в краката си от която могат да си “наберат” колкото им трябва и от когото си поискат и ще им стигне за поне две десетилетия… после да му мислят бъдещите поколение. Още съвсем малко увереност им трябва и ще сме там – избор на Сарафов за постоянен главен прокурор, избор на наследник на Чолаков във ВАС, бетониране на наши хора в няколкото ключови регулатори с изтекли мандати, МВР е вече равно на Делта гард. При постигането на гореописаното, точно как ще се притеснят от Урсула и затъналия в проблеми Европейски Съюз? Вероятно колкото се притесниха и от Магнитски.
Жеко Колев, фейсбук
