Патриарх Даниил: Безродници ли сме, та да преименуваме храма „Св. Ал. Невски“?

„Ние какви сме? Безродници ли ще се наречем? Утре нашите потомци ще кажат, тези бяха безродници, предците ни даваха мило и драго, направиха един храм, на който всеки българин се радва. В продължение на близо 100 години  няма по-великолепен, красив храм от „Свети Александър Невски“ на Балканския полуостров. И ние днес, и то хора, които не познават църковния живот, да им се въртят такива мисли в главата – да променят името на храма“.

Така патриарх Даниил се обяви твърдо против преименуването на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. 

През последните години и особено след нахлуването на Русия в Украйна в България се надигат гласове за преименуването на най-величествения български храм. Тези, които настояват това да се случи казват, че руският княз и воин Александър Невски няма никакъв принос към България и настояват катедралата да носи името или на Светите братя Кирил и Методий, или на покровителя на българския народ Свети Йоан Рилски Чудотворец.

„Хората, които им се въртят такива мисли в главите, не знаят за какво става въпрос. И аз съм убеден, че това идва от нецърковни среди. Хора, които не ходят на богослужение в „Св. Ал. Невски“, но мислят, че знаят  как трябва да се казва храмът и как трябва да се казва площадът“, коментира Негово Светейшество в интервю за БНР.

„Само няколко факта ще спомена. Решението да се построи такъв храм, който да изрази радостта от Освобождението и да изрази благодарността за хилядите жертви, войници, които дадоха живота си за Освобождението на България, това решението да се построи такъв храм през 1879 година от Учредителното събрание, до освещаването на храма през 1924 година – 45 години, от призива на Александър Батенберг 1881 г. да започнат да се събират средства.

В тази кампания са участвали държавни институции, различни министерства, различни комисии. Целокупният народ се е откликнал към това да допринесе, да дари средства за построяването на този храм. Това означава, че от 1881 г. до 1912 г., когато се построява храмът вече, това са 31 години.

Минали сме през това време през различни политически трудности, противоборство между русофили и русофоби. Различни настроения и тенденции е минал политическият живот на страната, но хората, които са били натоварени с организирането и построяването на храма, са успели да осъществят това дело, минали през толкова много трудности“, заяви патриархът.

„И аз питам днес – ние днес, техните потомци, зачитаме ли волята и усилията на дарителите, които са на този храм. Мислим ли за това?

Такова нещо се е случило. От 1916 до към 1920 година името на храма е променено на „Св. Кирил и Методий“, поради такива конюнктурни политически въпроси. Но още от тогава хората са осъзнали грешката си и са върнали името на храма – на светеца, който е заложен основният камък.

С това име е осветен храмът, все едно кръщението на човека – става въпрос за тайнство, духовното раждане, в което човек получава име и някой си, който е извън Църквата, да започне да преименува този човек.

При освещаването на храма той се миропомазва. Някои от Светите отци казват, че това е едно от тайнствата на Църквата. Въобще става въпрос за едно голямо неразбиране, непознаване. Друго нещо, което е може би ще внесе допълнително разделение в обществото, ако не дай си боже тези хора продължат да настояват.

И аз се питам – в продължение на тези 100 години от освещаването на храма ние сме имали Втората световна война, ние сме воювали и тогава Русия и България са били на противоположните страни.

В „Свети Александър Невски“ е опелото на царя. Там след това е възстановяването на Патриаршията – 1953 г. Целокупният народ се е събирал при всякакви поводи в общонационалния живот – било да се помоли в скръб, било да благодари на Бог, да Го прослави. През всичкото това време храмът е служил да събира хората, да подкрепя хората при техните нужди. И питаме на кой му идват сега такива мисли? Какво е пречило името на храма, за да върши той своята функция през всичкото това време?“, изрази мнението си дядо Даниил.

На въпрос какво може да мотивира искането за преименуването патриархът отговаря: „Най-вероятно, редица университети и театри забраниха руски творци. Църквата за това ли е? Църквата да бъде употребена за това ли, питам аз. Да не бъде такова нещо.“

Патриархът обясни, че откакто е приел монашеството той вече не е Атанас Трендафилов Николов, каквото е светското му име и което е дадено при раждането му. „Името още след пострижението в монашество, когато приснопаметният Неврокопски митрополит Даниил извърши пострижението в монашество, ми даде това име на Свети Даниил Стълпник. След това заведохме една такава процедура за смяна на името и моят акт за раждане е с името Даниил.

Постижението в монашеството всъщност представлява умиране и раждане. Умира старият човек и се ражда този, който се е посветил на Бога. Какъв е? Расото не е слизало от гърба ми и в строго служебния живот и извън този живот не е слизало от гърба ми, така че. Обичам извън задълженията да бъда сред природата“, каза бившият Видински епископ.

„Аз съм роден в планината. Смолян е в сърцето на Родопите. Аз съм закърмен. Всяко едно родопско семейство е свързано със земята, щото там хората са предимно от селата. Всеки има на село  баба и дядо, парче земя, което обработва. Моето детство е минало с това.

Лятно време сенокос за подготовка за сено за животните за зимата. Моето детство, от как се помня до завършването ми на средното образование, всяка година е минало с това. Много пъти от дома ние сме хора километри, където имахме една малка градинка и така.

Имал съм възможност и съм благодарен и слава на Бога, че съм имал възможност за този досег. Да обикна природата, да обикна красотата на Божието творение. Така обичам, извън служебните ми занимания, да бъда сред природата. За съжаление през последните 6 месеца не съм имал много възможност за това“, каза дядо Даниил.

Източник: БНР