Израелският премиер Бенямин Нетаняху влезе вчера на сирийска територия и заяви, че израелските войски ще останат там за неопределено време, размивайки границата между двете държави.
От създаването си през 1948 г. Израел никога не е имал напълно признати граници. През историята границите с арабските му съседи се променят в резултат на войни, анексиране, примирия и мирни споразумения.
Сега падането от власт на сирийския президент Башар Асад доведе до ситуация, която отново може да промени границите на Израел.
След свалянето на Асад по-рано този месец Израел бързо навлезе на сирийската страна от буферната зона, демилитаризираната от 50 години. Нетаняху описа решението като отбранително и временно и подчерта, че целта му е да гарантира, че нито една от групировките, борещи се за властта в Сирия, няма да представлява заплаха за Израел.
При вчерашното си посещение от сирийската страна на буферната зона обаче Нетаняху даде да се разбере, че Израел планира да остане там за неопределено време. Говорейки от връх Хермон, той заяви, че Израел ще остане там, „докато не се постигне споразумение, което да гарантира сигурността на Израел“.
Създаването на Израел
През 1947 г. ООН одобрява план за разделяне на контролираната от Великобритания Палестина на еврейска и арабска държава. Според решението оспорваният град Йерусалим трябва да бъде под управлението на ООН.
Този план обаче така и не е приложен. Израел обявява независимост през май 1948 г., а съседните му арабски страни обявяват война. Войната приключва, като Израел контролира около 77% от територията, разделена от ООН, Йордания контролира Западния бряг и Източен Йерусалим, а Египет – ивицата Газа.
Арабско-израелската война от 1967 г.
По време на шестте дни сражения през 1967 г. Израел завзема Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания, Газа и Синайския полуостров от Египет и Голанските възвишения от Сирия.
Първоначално празнувана от Израел, светкавичната победа създава предпоставки за десетилетия на конфликт, който продължава да се отразява и днес.
Израел бързо анексира Източен Йерусалим, където се намират много еврейски, мюсюлмански и християнски светини, и където живее палестинско население.
Въпреки че Израел никога не анексира официално Западния бряг, той неформално включва голяма част от територията му в границите си, като строи селища, в които в момента живеят над 500 000 израелци.
По-голямата част от международната общност смята Източен Йерусалим и Западния бряг за окупирани територии.
Израел изгражда селища също и на Синайския полуостров, Голанските възвишения и ивицата Газа.
Мирните споразумения с Египет от 1979 г.
Съгласно първото мирно споразумение между Израел и арабска държава Израел връща Синайския полуостров на Египет и разрушава селищата си там.
Анексирането на Голанските възвишения през 1981 г.
През 1981 г. Израел анексира Голанските възвишения, стратегически планински регион в Северен Израел. През 2019 г. тогавашният американски президент Доналд Тръмп става първият и единствен чуждестранен лидер, който признава, че Израел контролира територията. Останалата част от света продължава да приема региона за окупирана сирийска територия.
Инвазията в Ливан през 1982 г.
След като през 1978 г. Израел нахлува в Ливан, за да се бори срещу палестински бунтовници там, Израел започва нова инвазия в страната през 1982 г., когато извършва операция, прераснала в 18-годишна окупация на Южен Ливан. Израел изтегля войските си през 2000 г. след тежък обстрел от страна на групировката „Хизбула“.
Споразуменията от Осло от 1993 г.
Израел и палестинците постигат временно мирно споразумение, с което на палестинците се предоставя автономия в Газа и части от Западния бряг, а израелските селища остават непокътнати. Споразуменията имат за цел да проправят пътя към решение, основано на съществуването на две държави, но мирните преговори завършват с неуспех.
Палестинците настояват да получат цялата територия на Западния бряг и Газа, за да може там да основат своя държава със столица Източен Йерусалим.
Изтеглянето от Газа през 2005 г.
Тогавашният премиер на Израел Ариел Шарон нарежда едностранното изтегляне от Газа на всички войски и разрушаването на 21 еврейски селища на територията. Две години по-късно бойци на групировката „Хамас“ превземат Газа и отстраняват Палестинската автономна власт.
Войната в Газа и Ливан през 2023 г.
Отвръщайки на атаката на „Хамас“ на 7 октомври, Израел напада Газа и започва операция, която продължава и днес.
Израелските лидери не са обявили плановете си за след войната, но имаше индикации, че възнамеряват да поддържат буферна зона по границата с Газа с дългосрочно военно присъствие на Израел там. Някои твърдолинейни представители на коалицията на Нетаняху призоваха за повторно построяване на еврейски селища.
През октомври израелски сухопътни войски нахлуха в Южен Ливан след една година сражения с бунтовници на „Хизбула“. Съгласно споразумение Израел заяви, че до края на януари ще се изтегли от територията, която е окупирала.
Падането на Асад
Башар Асад бе свален от власт от опозиционни сили на 8 декември и израелската армия се придвижи до сирийската страна на демилитаризираната буферна зона, създадена след войната през 1973 г. В момента Израел контролира зоната и има намерение да навлезе по-дълбоко на територията на страната.
Въпреки че Израел заяви, че това решение е временно, присъствието му там за неопределено време бе критикувано от страни като Египет, Турция и Саудитска Арабия, както и от ООН.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън призова всички страни, които имат интереси в Сирия, да „опитат да гарантират, че няма да разпалват още конфликти“.
Новото ръководство в Сирия вече подаде жалба до Съвета за сигурност на ООН относно израелските настъпления на сирийска територия. Лидерът на най-голямата бунтовническа групировка Ахмад аш Шараа публично осъди операциите на Израел, но каза, че Сирия няма за цел да влиза във военен конфликт с Израел.
Кармит Валенси, специалист по сирийски въпроси в израелския Институт по изследвания на националната сигурност, каза, че според нея израелското присъствие ще се превърне в дългосрочна окупация. Тя заяви, че Израел би могъл лесно да провокира Аш Шараа, който е известен като Абу Мохамед ал Джаулани, и че една дългосрочна окупация би била скъпа и от икономическа гледна точка и от военна за изтощената от войната израелска армия.
„Ще отнеме време Израел да се изтегли. Зависи как се развият събитията в Сирия“, каза тя. „Ако наблюдаваме появата на умерен режим, поддържащ същата линия, която се опитва да прокара Джаулани, не виждам причина тези територии да бъдат задържани в дългосрочен план“, добави Валенси.
