През 2024 г. се натрупа огромен взривен потенциал, който през следващата година ще се освободи и ще промени силово геополитическата мозайка в света. Въпреки множеството конфликти, основен ще остане този между САЩ/НАТО срещу Русия на територията на бившата УССР. Паралелно с активизирането на дипломацията вероятно ще продължи и инерционно военната ескалация. Изминаха три години, а в София все още по националните медии говорят за войната между Киев и Москва. Такава няма!
След победата на Тръмп на президентските избори в САЩ и първите негови външнополитически ходове както и предварителни кадрови назначения преди неговата инаугурация на 20 януари 2025 г. се очерта в груб план неговата стратегия. Той атакува Мексико, Канада, Панама и си пожела Гренландия. Сумарно изброените „телодвижения“ на Доналд Тръмп са преди всичко срещу Китай. Китайците се настаниха сериозно в Латинска Америка и построиха свои бази в Никарагуа и Венецуела. Тяхното присъствие в района на Карибите е сериозно. Във Венецуела има находища на тежък нефт, за който са настроени да работят американските рафинерии. Мадуро никога няма да стане симпатичен на Вашингтон. Тръмп посегна за втори път на Гренландия. Първият път бе по време на първия му президентски мандат. Но САЩ са хвърлили око на въпросната територия още от края на 19-ти век. Използваха Втората световна война и създадоха своя военна база в Гренландия. Нищо ново. Доналд Тръмп подрежда своя панрегион на американския континент и се опитва да установи монополен контрол на „неговите“ територии. За тази цел ще трябва да изхвърли китайците от континента, които са се окопали сериозно и да сложи ръка на датската територия.
Бившата територия на УССР ще бъде изтискана като лимон преди да се стигне до някакво сериозно споразумение между Москва и Вашингтон. За да успее САЩ на Тръмп ще трябва да бъде разрушена евроатлантическата крепост в Европа. Въобще евроатлантическата идеология се изчерпа и е безсмислена в новия свят, който се изгражда. Американците ще жертват ЕС за да постигнат своята цел. Европейците повече не са нужни на янките. Те в момента се разглеждат като дивеч и територия, която трябва да бъде оплячкосана максимално. Байдън и Харис бяха по-удобни на Пекин и Москва. Те бяха предсказуеми, а Тръмп не е. Колективният Тръмп е стратег и ще бъде системен играч.
Израел остана в Близкия Изток като основен играч. Той е и най-мощен във военен план с подкрепата на САЩ. Израел ще остане 51-вия американски щат в Близкия Изток. Тел-Авив ще остане продуктивна връзка за Тръмп. Близкият Изток ще бъде тотално преформатиран.
С падането на Башар Асад бяха радикално променени силите в Близкия Изток. Ролята и тежестта на Иран бяха сведени до минимум. Техеран ще трябва да спасява остатъците от своето влияние в региона и да стабилизира своето вътрешнополитическо състояние. Въпреки позитивните коментари, че руските бази ще останат в Латакия, не съм оптимист. Турция няма да може да реши „окончателно кюрдския въпрос“. В това направление ще се сблъска с интересите на Израел и САЩ. Тел-Авив предстои да решава своята северна сигурност и едва ли ще се радва на съседството с протурските джихадисти в Дамаск, наричани в последно време „въоръжени бунтовници“ срещу диктатора Башар Асад.
В Европа се усилиха десните политически сили, но те са прекалено далеч от еднолично управление. Брюксел се превърна в крепост на евроатлантизма, на която Тръмп не гледа с добро око. Усилването на антисистемните сили в Европа се усеща, но трябва да е ясно, че всички партии на статуквото на Стария континент са формирани стриктно под контрола на глобалистите и се създава „оптическа“ измама за електората, че има нещо алтернативно. А „алтернативното“ е чист продукт на усъвършенстваните социални политически технологии. През 2025 г. ще се види дали десните сили ще формират истински, а не псевдоконтраелит или ще се разтворят и корумпират сред традиционните елити създадени 100% in vitro от глобалистите.
Матрицата отвътре, канал в Телеграм
