В Италия само за последното денонощие коронавирусът отне живота на 475 души.
475.
Ние тук демонстрираме все по-голямо самочувствие.
Днес мастити учени от БАН се ангажираха да направят математически модел на развитието на тукашната епидемия.
Не стана обаче ясно, разполагат ли с нужните им данни.
Например. Няколкостотин нашенци се изсипаха онзи ден от чужбина в махалите си.
Какво знаем за тях?
Не е решение да ги изолират в гетата им – те ще станат гета-бомби.
А и „Социалното дистанциране“ изобщо не е в сила там.
Зарязани ли са тия хора?
Похвалиха се, че днес са предоставени осем хиляди маски на общопрактикуващите лекари.
От Лекарския съюз уточниха, че те ще стигнат само за ден. Един ден.
Генерал Мутафчийски пък уточни, че няма доверие на бързите тестове за коронавирус.
„Имал честта“ да присъства на конферентен разговор на нашия премиер с негови колеги – и израелският премиер също изразил съмнение във въпросните тестове.
Добре, не ни трябват тестове.
Мутафчийски изглеждаше тази вечер напълно спокоен.
Преди седмица също беше спокоен – демонстрира го в „Панорама“ /13 март/.
На следващият ден /14 март/ обаче беше покрусен – каза, че се задава епидемия, която е с невиждана ЯРОСТ досега в човешката история.
Тази вечер /19 март/ пак бе спокоен.
Може би е време да свали генералската си униформа.
Българинът, все пак, вероятно вярва повече на лекарите си – не толкова на генералите.
Ако я свали, ще престанат да спекулират с него – вече го спрягат за следващия президент, избран от Б.Б.
Мръсното в тукашната „политика“ не се плаши дори от коронавируса.
Преди малко Мутафчийски каза /в обзора на Би Ти Ви/, че приема битката с пандемията като лична битка.
Лична битка?
Привидно Злото се е кротнало, Слава Богу.
Но ето ви една идея: тихомълком и набързо да започнем да строим военнополеви болници – една край София, няколко из страната, близо до градовете с онези гета.
Във Франция, край Страсбург, са започнали да изграждат военнополева болница.
Ние сме по-големи смелчаци, но все пак.
Най-после трябва да се замислим, какво представлява Народа. Нашият.
Както и да си спомним словесните му кодове – плод на вековно умуване.
Ето: „Страх лозе пази“. Всичко е ясно – дори и лозето да е повече или по-малко запуснато.
Това е записано в гена ни, трябва просто да си го припомним.
Някои сякаш не знаеха, че единственото нещо, което винаги ни е опазвало е Страхът.
А те тъкмо обратното правеха: съветваха Народа да не се страхува – да не се паникьосва.
Трябва да се плашим от безстрашието на първите ни хора.
Плаши хората, ако искаш да ги събудиш от летаргията, от недоверието им към всичко и всеки.
Най-добре щеше да свърши работа призива „Страхувайте се – и не забравяйте, че за нищо не ставаме“.
Всъщност, какво става?
Изпреварихме ли Вихрушката – или тя се бави по пътя си?
Остава ни да се молим Тя да е някак по-милостива към нас, да е заситила вече глада си за смърт – и някак да ни отмине.
Но не бива да се държим предизвикателно с нея.
***
