След множеството разнопосочни коментари относно бъдещето на руските военни бази в Латакия ситуацията започва да се прояснява. Моето скептично отношение към бъдещето на базите в Хмеймим и Тартус изглежда, че започна да придобива реално основание. По принцип няма никаква логика САЩ и Британия да оставят руско военно присъствие в Сирия. Американците се стремят да укрепят своето присъствие в Източното Средиземноморие. Те имат военни бази в Гърция, британците са добре дислоцирани в Кипър и превземането на руските бази в Латакия, в обозримо бъдеще от американците, следва в коловоза на планираните предстоящи мащабни промени в БИ. На САЩ са необходими Тартус и Хмеймим „под ключ“, предвид амбициите на Ердоган, които влизат в колизия с американските и израелски планове по отношение на „кюрдския фактор“. Израел също не е във възторг да граничи с турските проксита в Сирия, които при определени условия могат да се окажат по-токсични за Нетаняху от тези на иранската „Ос на съпротивата“ изградена от генерал Касем Сулеймани. В пристанището на Тартус спътникови снимки показват колони от руски военни камиони, част от които пристигат от Хмеймим.
Ако руснаците успеят да прехвърлят своите бази в Либия, то това не е равностойна компенсация на евентуалната загуба на Тартус и Хмеймим. Както казва капитан първи ранг Константин Сивков: „В Сирия Москва претърпя военно-политическо поражение“. Това анализира Боян Чуков, изявен наш геополитически наблюдател.
Ситуацията в Сирия се променя неочаквано бързо, анализира авторът Чуков в канала Матрицата отвътре. От приказки, че руските бази в Латакия остават до това, че новите власти показват вратата на руснаците и ги приканват да си ходят. Но не им дават спокойно да си заминат. Пречат им. Замирисва на рекет. Хората на Джулани май искат пари. Искат да преговарят с голямото руско началство, а не с военните командири в Латакия. Джулани се оказа, че командва само една част от бивша Сирия. Май единна Сирия отива за вечни времена в архив. Няма я. Американците не дават пари. Европейците като малоумници хукнаха към Дамаск и изведнъж изстинаха. Всички се прегръщат, но никой не бърза да дава пари. Турция и Катар нямат необходимия финансов ресурс за да платят „банкета“ на демократизиралите се светкавично джихадисти. Джулани има нещастието да тича прекалено късно по стъпките на Зеленски и да проси пари. Ама пари няма. Действайте! Джулани ще сбърка сериозно ако продължи да рекетира руснаците в Латакия.
Матрицата отвътре
