Лесбийка, живееща в Швейцария с партньорка от Шри Ланка, Алис Вайдел е с нетипичен профил за крайнодесен лидер. Това обаче не пречи на тази „Желязна лейди“, пипаща с кадифени ръкавици, да изразява все по-радикални становища.
На 45 години тази майка на две осиновени момчета беше официално избрана за кандидат за канцлерския пост този уикенд от делегатите на конгреса на партия „Алтернатива за Германия“ (AзГ), подкрепата за която набира сила преди парламентарните избори на 23 февруари.
Публикувано вчера проучване на ИНСА поставя тази антисистемна, антимигрантска и проруска партия на второ място с 22 процента подкрепа.
Въпреки че AзГ няма шанс да управлява, тъй като никоя друга партия не е готова да сформира коалиция с нея, Алис Вайдел вече успя да се утвърди като доминираща фигура в предизборната кампания.
„Дамата начело“
Жената, определяна като „дамата начело“ на партията, се възползва от подкрепата, предоставена ѝ от Илон Мъск, най-богатия човек в света.
Мъск, който е близък до новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, напоследък засили тази подкрепа, като дори организира дебати с нея на живо тази седмица в своята социална мрежа „Екс“.
Рецептата изглежда работи. Според седмичника „Шпигел“ Алис Вайдел „е идеалният смокинов лист за партията“, която често е обвинявана в близост до неонацистки кръгове.
„Когато някой каже, че AзГ е женомразка, хомофобска или расистка партия, ръководителите ѝ отвръщат, че имат Вайдел и следователно AзГ не може да бъде такава – дори ако наистина е такава“, допълва изданието.
Произхождаща от заможно семейство, бивш член на либералната Свободна демократическа партия (СвДП) и често носеща бяла перлена огърлица и костюм с панталон, в миналото Вайдел е споделяла, че моделът ѝ за подражание са Маргарет Тачър и нейните безкомпромисни икономически реформи.
Владееща свободно мандарин, Алис Вайдел, която е живяла в Китай и САЩ, има много по-международен профил от много членове на AзГ. Освен това тя произхожда от богатата западна провинция Баден-Вюртемберг, докато партията ѝ е силна предимно в източната част на страната.
Според професор Волфганг Шрьодер от Каселския университет съпредседателят на партията принадлежи към умереното крило на AзГ, „което се стреми към самостоятелно съществуване, вдясно от консерваторите“, а не към по-радикалното крило, „което защитава дълбоко етническа, авторитарна и националистическа позиция“.
„Като жена от Западна Германия и лесбийка тя има известни проблеми да направи връзка с идеологията на партията си“, коментира Анна-Зофи Хайнце, политолог от Трирския университет, в неотдавнашно интервю за АФП.
Въпреки продължаващата радикализация на AзГ и за разлика от други „отлюспени“ фигури, Вайдел, която е и доктор по икономика и е работила за „Голдман Сакс“, остана.
Радикализация
С течение на времето имиджът ѝ на умерена личност избледнява. В навечерието на изборите Алис Вайдел, под натиска на силното идентичностно крило на AзГ на Бьорн Хьоке, иска да се увери, че няма да бъде изместена.
Когато даде интервю на Илон Мъск, тя не се поколеба да опише Адолф Хитлер като „комунист“ и „социалист“, с което си спечели обвинения в исторически ревизионизъм.
На конгреса на AзГ в Риза, който приключва днес, реториката ѝ „в нито един момент не беше толкова радикална“, коментира телевизионният канал Ен Те Фау.
Алис Вайдел изцяло подкрепи идеята за масово експулсиране на чужденци и хора с чужд произход: „Казвам съвсем честно, че ако нещо трябва да се нарече ремиграция, то то ще се нарече ремиграция“, отбеляза тя.
За разлика от други крайнодесни партии в Европа, използва максимално поляризацията, подобно на Австрийската партия на свободата (АПС).
Докато Марин Льо Пен във Франция, с която е в сложни отношения, се е ангажирала да се пребори с демонизирането на „Народен сбор“, дистанцирайки се от спорното наследство на баща си Жан-Мари, Алис Вайдел и AзГ „все още имат антисистемна позиция“, отбеляза Шрьодер.
„В сравнение с Марин Льо Пен във Франция или Джорджа Мелони в Италия, Алис Вайдел има по-малко опит“ в политическите битки, посочи експертът и допълва, че, образно казано, „първите две играят в Бундеслигата, а тя в четвърта дивизия“.
Източник: БТА
