Президентът на САЩ е разговарял с датския премиер Мете Фредериксен в продължение на 45 минути миналата седмица. Белият дом не е коментирал разговора, но Фредериксен споделя, че тя е подчертала, че огромният арктически остров – автономна част от Кралство Дания – не се продава, като същевременно е отбелязала „големия интерес“ на Америка към него, предава Financial Times, цитиран от „Фокус“.
Петима настоящи и бивши високопоставени европейски служители, информирани за разговора, твърдят, че разговорът е протекъл много зле.
Те допълват, че Тръмп е бил агресивен и конфронтационен след коментарите на датския министър-председател, че островът не е за продан, въпреки предложението ѝ за повече сътрудничество по отношение на военните бази и експлоатацията на минерали.
„Беше ужасно“, коментира един от служителите. Друг добавя: „Той беше много твърд. Беше като студен душ. Преди трудно можеше да се приеме сериозно. Но мисля, че е сериозно и потенциално много опасно“.
Подробностите за разговора вероятно ще задълбочат европейските опасения, че завръщането на Тръмп на власт ще обтегне трансатлантическите връзки повече от всякога, тъй като президентът на САЩ оказва натиск върху съюзниците да отстъпят територия.
Тръмп започна втория си мандат с разсъждения за потенциално завладяване на Гренландия, Панамския канал и дори Канада.
Много европейски служители се надяваха, че коментарите му за търсене на контрол над Гренландия по причини, свързани с „националната сигурност“, са били преговорен трик за получаване на по-голямо влияние върху територията на НАТО. Русия и Китай също се борят за позиции в Арктика.
Но разговорът с Фредериксен разби тези надежди, задълбочавайки външнополитическата криза между съюзниците от НАТО.
„Намерението беше много ясно. Те го искат. Сега датчаните са в кризисен режим“, коментира едно от лицата, информирани за разговора. Друг заяви: „Датчаните са абсолютно изплашени от това“.
Бивш датски служител добавя: „Това беше много труден разговор. Той заплаши с конкретни мерки срещу Дания, като например целеви мита“.
Кабинетът на датския министър-председател заявява, че „не признава интерпретацията на разговора, дадена от анонимни източници“.
Гренландия, в която живеят едва 57 000 души, е входна точка за новите морски маршрути, които постепенно се отварят през Арктика, тя също така може да се похвали с богати, но труднодостъпни полезни изкопаеми.
„Президентът Тръмп ясно заяви, че безопасността и сигурността на Гренландия са важни за Съединените щати, тъй като Китай и Русия правят значителни инвестиции в целия арктически регион“, заявява говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом.
„Президентът се ангажира не само да защитава интересите на САЩ в Арктика, но и да работи с Гренландия, за да осигури взаимен просперитет и за двете страни“.
В началото на януари Тръмп заплаши да наложи мита на Дания, ако тя му се противопостави по отношение на Гренландия. Той също така отказа да изключи възможността да използва военна сила, за да поеме контрола над острова.
„Хората наистина дори не знаят дали Дания има някакво законно право върху него, но ако има, трябва да се откаже от него, защото той ни е необходим за националната сигурност“, коментира Тръмп на пресконференция дни преди встъпването си в длъжност.
„Говоря за защита на свободния свят“, добавя той. ‘Имате китайски кораби навсякъде. Имате руски кораби навсякъде. Ние няма да позволим това да се случи.
Муте Егеде, министър-председателят на Гренландия, многократно е подчертавал, че жителите на острова искат независимост, а не американско – или датско – гражданство. Но той приветства интереса на американския бизнес към минното дело и туризма.
Миналата седмица Фредериксен проведе среща с главните изпълнителни директори на големи датски компании, включително Novo Nordisk и Carlsberg, за да обсъдят заплахите на Тръмп, включително потенциалните мита срещу страната ѝ.
В деня на разговора с Тръмп тя заяви пред датската телевизия TV2: „Няма съмнение, че има голям интерес към и около Гренландия. Въз основа на разговора, който проведох днес, няма причина да смятам, че той трябва да бъде по-малък от това, което чухме в публичния дебат.“
