Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че ще е необходимо в Украйна да бъдат разположени най-малко 200 000 европейски миротворци, за да се предотврати нова руска атака след евентуално сключване на споразумение за прекратяване на огъня, съобщи Ройтерс. Украинският лидер каза това на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, ден след като Доналд Тръмп се върна на власт в САЩ с обещания бързо да сложи край на войната в Украйна.
Перспективата за бързо уреждане на конфликта накара политиците в Киев и в Европа да се съсредоточат върху спешната нужда от гаранции за сигурност, които да предотвратят всяка бъдеща руска атака, като в политическите среди се разпространява идеята за разполагане на мироопазващи сили, посочва Ройтерс.
Няколко дни по-късно Зеленски посочи, че размерът на необходимия контингент ще зависи от силата на украинската армия, пише в. „Киев Индипендънт“. Тъй като Киев трудно ще поддържа милионна армия, необходима за отблъскване на бъдеща руска агресия, разполагането на такива сили ще зависи от подкрепата на САЩ и Европа, обясни той.
Ако се окаже, че САЩ и Европа не желаят да помогнат за поддържането на толкова многобройна армия и Украйна намали числеността ѝ „с 200 000, 300 000 или 500 000 души, това означава, че други войски трябва да ги заместят“, добави Зеленски.
Заключението на президента беше, че на фона на тези варианти присъединяването на Украйна към НАТО е най-евтиният начин за постигане на стабилен мир както за Украйна, така и за Запада, посочва изданието. В същото време Зеленски призна, че някои членове на алианса – а именно САЩ, Германия, Словакия и Унгария – продължават да не желаят да допуснат Украйна във военния съюз.
Зеленски е в контакт с редица европейски лидери относно перспективите за създаване на мироопазваща мисия – инициатива, която френският президент Еманюел Макрон първи спомена още миналата година, пише „Киев Индипендънт“. По време на посещението си в Киев на 16 януари премиерът на Великобритания Киър Стармър също заяви, че страната му ще изиграе „пълната си роля“ в подкрепа на усилията за поддържане на траен мир в Украйна.
Идеята намери подкрепа и от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, който призова Европа да поеме по-голяма отговорност за сигурността на Украйна, отбелязва изданието.
Разговорите за европейски миротворци може и да са започнали, но никой няма идея как да придвижи разговора напред, коментира сп. „Политико“.
„Това е най-критичното решение, което европейците ще трябва да вземат през 2025 г.“, казва Франц-Щефан Гади, бивш високопоставен австрийски военен и настоящ сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания.
Според двама европейски дипломати настоящите разговори се съсредоточават върху разполагането на възпиращи сили от до 50 000 военнослужещи от пет или шест европейски страни, които да охраняват демаркационната линия между украинските и руските сили в случай на договаряне на споразумение за прекратяване на огъня, посочва списанието. Според друг европейски служител по въпросите на сигурността британците и французите вече са започнали работа по предварително планиране на подобно разполагане.
Малцина други западни лидери обаче са заявили готовност да поставят собствените си войници в опасност, коментира „Политико“.
Според Гади ако Украйна не се присъедини към НАТО в близко бъдеще, което е малко вероятно, докато се води война, някакъв план, включващ миротворци, е единственото възможно решение.
„Последиците от прекратяване на огъня, което не се наблюдава, не се подкрепя [от] европейски сили, не се подкрепя [от] сили на САЩ, най-вероятно ще бъде последваща война, но по-кървава и по-разрушителна“, казва той.
Перспективата за разполагане на мироопазващи сили изглеждаше, че най-сетне набира скорост в края на миналата година и френският президент Еманюел Макрон усети тази възможност и пристигна на бързо организирано посещение във Варшава, за да привлече поляците на своя страна, пише „Политико“. Разговорите обаче спряха, преди да могат да започнат наистина. Полският премиер Доналд Туск заяви пред журналисти, че иска да „прекъсне всякакви спекулации“ по тази тема. Макрон на свой ред съкрати посещението си, уж заради вътрешнополитически причини.
„Това е процес, който многократно започва и след това спира“, казва Николас Тензер, преподавател в Института за политически науки в Париж. „Има много колебания. Еманюел Макрон настояваше силно за тази идея … и моето впечатление е, че разговорите продължават с редица страни, включително Обединеното кралство, балтийските и скандинавските държави и евентуално с чехите“, добавя той.
Според Тензер и други анализатори колебанията се дължат на рисковете, съпровождащи разполагане на войски в Украйна, липсата на сигурност относно възможността за договаряне на трайно прекратяване на огъня и на несигурността относно намеренията на Тръмп.
Всякаква евентуална мироопазваща сила ще трябва да бъде съгласувана с Русия и Украйна, отбелязва Франсоа Хайсбург, старши съветник в базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания.
„Това е чисто хипотетично“, казва Хайсбург. „Ще бъде изключително трудно да накараме европейците да се споразумеят помежду си, а почти толкова трудно ще е да накараме Украйна и Русия да се споразумеят за разрешаването [на конфликта]“, посочва той.
Идеята за разполагане на европейски миротворци може да се окаже крайно непопулярна сред европейската общественост, коментира Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“. Проучванията на общественото мнение в Западна Европа постоянно показват ниски нива на подкрепа за изпращане на войски в Украйна, а рисковете от изпращането на такъв контингент биха били огромни, посочва медията.
Макрон вече е притиснат до стената, след като загуби мнозинството си в Националното събрание на Франция, отбелязва радиото. Стармър току що върна своята Лейбъристка партия на власт след 14 години в опозиция. И двамата лидери могат да загубят много от евентуално разполагане на техни войници в Украйна, където те биха били изложени на сериозна опасност.
Все пак някои анализатори твърдят, че ситуацията на бойното поле може да се влоши дотолкова, че европейските лидери да се почувстват принудени да действат, посочва Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“.
„Ако сте Полша, перспективата за разпадане на Украйна с милиони бежанци, които да преминат през границите ви, и руските сили, които да се приближат до вашата граница, е много, много по-лоша от перспективата да се наложи да направите повече, за да заздравите настоящата фронтова линия в Украйна“, посочва заместник-директорът на мозъчния тръст Център за европейска реформа Иън Бонд.
Засега Европа трябва да помисли дълго и внимателно за бъдещето на отношенията си с Украйна и защо те са важни за европейската сигурност отвъд реториката за подкрепа за Киев „колкото дълго е необходимо“, казва Гади. Едно нещо е сигурно – в някакъв момент Тръмп ще се обърне към европейците и ще им каже, че Украйна е техен проблем, а може и вече да го е направил, обобщава експертът.
Източник: БТА
