Самолетоносачите, които се появяват през първата половина на миналия век, придобиват легендарен статут по време на Втората световна война. Те по-конкретно изиграват ключова роля за победата на САЩ и техните съюзници в Тихия океан срещу милитаристична Япония. Сега, 80 години по-късно, някои оспорват тяхната уместност. Самолетоносачите обаче продължават да изпълняват важни функции – от възпирането на Китай в Индо-тихоокеанския регион до овладяването на ескалацията на напрежението в Близкия изток след нападението, извършено от палестинското ислямистко движение „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.
Въпросът доколко необходими са големите военни кораби бе поставен с пълна сила след руската пълномащабна инвазия в Украйна преди три години. Първата голяма конвенционална война в Европа от 80 години открои редица нови тенденции във военното дело, някои от които определено не бяха очаквани.
На практика лишената от военен флот Украйна противодейства изключително успешно със своите безпилотни летателни апарати и безекипажни катери на руските бойни кораби, които просто се превърнаха в големи подвижни мишени.
ПРОЕКТИРАНЕ НА СИЛА НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА
Дори след години на бърз напредък на китайския военен капацитет Съединените щати все още са ненадминати в способността си да проектират сила навсякъде по света със своя флот от 11 самолетоносача, отбелязва Би Би Си.
Впрочем в това отношение САЩ имат впечатляващо предимство. Повече от половината от самолетоносачите на активна служба по света са техни – 11 от 20, показват военни данни от открити източници. Китай, Индия, Великобритания и Италия разполагат с по два, а Франция има един. Русия изобщо няма такъв кораб.
Има ли обаче смисъл от самолетоносач за 13 милиарда долара (12,45 милиарда евро) като „Карл Винсън“, който най-новите китайски ракети могат да потопят за броени минути, особено в ерата на Доналд Тръмп?, пита се Би Би Си.
САМОЛЕТОНОСАЧИТЕ КАТО ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ
Тези големи военни кораби обаче играят друга важна роля в наши дни – те подчертават приятелското отношение на Съединените щати и желанието им да работят със съюзници.
По-рано този месец военноморските сили на Филипините, САЩ, Япония и Франция проведоха съвместни учения в оспорваното Южнокитайско море, за големи части от които претендира Пекин. „Карл Винсън“ и още два самолетоносача участваха, наред с френски и японски разрушители.
При липсата на войни за водене, американските самолетоносачи прекарват голяма част от времето си в съвместни обучения със съюзнически кораби, посочва Би Би Си.
Миналата година те участваха в учение, което събра кораби от 18 държави. Последното, на 200 километра източно от Филипините, бе по-малко като мащаб, но пък за сметка на това стана първото с участието на френски самолетоносач в Тихия океан от повече от 40 години.
Впрочем френският „Шарл дьо Гол“ е единственият военен кораб в света, който може да се конкурира, макар и до известна степен, с американските суперсамолетоносачи, но е едва наполовина колкото тях.
След връщането на Тръмп в Белия дом типичната за американците дружелюбност и желание за сътрудничество не се забелязват често във Вашингтон. Напрегнатите сцени в Европа, където пратениците на американския президент отхвърлиха правилата, на които се основаваше международният ред през последните осем десетилетия, и дадоха на традиционни съюзници да разберат, че сега са сами, обаче изглеждат сякаш в друг свят, наблюдавани от военните кораби, участвали в учението, отбелязва Би Би Си.
МОЩ В ИНДО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН И БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Като нагледен пример за геополитическото напрежение, Китай проведе военно учение с бойни стрелби в международни води между Австралия и Нова Зеландия, предаде Ройтерс.
Това, наред с наближаващата трета годишнина от началото на войната в Украйна, подчертава необходимостта от поддържане на боеспособността на въоръжените сили на западните съюзници на високо равнище. Особено в Индо-тихоокеанския регион, който измести Близкия изток като приоритет в най-новата военна стратегия на САЩ.
Сега Япония се оказа в „най-тежката и сложна ситуация в областта на сигурността. Нито една страна вече не може да защити собствената си сигурност сама“, заяви по време на учението край Филипините японският адмирал Нацуи Такаши.
А американските суперсамолетоносачи, със своята голяма мощ и десетки самолети на борда, несъмнено допринасят значително за военния капацитет на западните съюзници.
Конфликтите в Близкия изток също подчертаха важната роля на тези морски гиганти.
Когато Близкият изток пламна на 7 октомври 2023 г. с атаката на „Хамас“ срещу Израел, Иран така и не се намеси решително в подкрепа на палестинско ислямистко движение, което иначе поддържа.
За тази сдържаност несъмнено допринесе позицията на Вашингтон, който не само отправи изрично предупреждение към Техеран, но и разположи в региона допълнителни сили, включително два самолетоносача. При това САЩ потвърдиха непоколебимата си подкрепа за Израел въпреки някои критики по адрес на своя близък съюзник в Близкия изток.
БЕЗ ГАРАНЦИИ ЗА БЪДЕЩОТО
Въпреки безспорното им значение за военния капацитет на Съединените щати бъдещето на самолетоносачите не изглежда гарантирано.
„Карл Винсън“ например „гълта“ по 700 милиона долара годишно. А президентът на САЩ Доналд Тръмп планира съкращения на служители и орязване на бюджета на Министерството на отбраната.
Вчера Тръмп уволни най-висшия американски военен и още петима генерали и адмирали – ходове, които Ройтерс определя като безпрецедентни размествания в Пентагона.
Вчера от министерството съобщиха, че ще съкратят другата седмица 5400 души. Това решение се вписва в плановете на Тръмп да намали с 5-8% цивилните служители на Пентагона, които сега са около 950 хиляди.
То е част от по-общата политика на американския президент, който повери на милиардера Илон Мъск задачата да свие числеността на персонала на федералната администрация като цяло.
Източник: БТА
