87 цента или направо 1 евро ще струва хлябът в Еврозоната по български?
Отговори на 40 въпроса, свързани с еврото и еврозоната, публикува Българската народна банка (БНБ) в секцията „Присъединяване към еврозоната“ – Въпроси и отговори на сайта си.
Така общият брой на отговорените въпроси около евентуалното преминаване от лев към евро вече става над 110.
Резервите на БНБ
С присъединяването на България към еврозоната ще отпадне задължението на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица, като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Тази ключова промяна в паричния режим ще позволи на БНБ да преформулира инвестиционните цели по отношение управлението на собствените си резерви, в т.ч. деноминирани в чуждестранни валути. Новият закон за БНБ, влизащ в сила от датата на приемането на еврото в България, предоставя по-широки инвестиционни възможности на БНБ по отношение на управлението на собствени резерви, посочват от БНБ. Доходът от управлението на резервите служи, на първо място, за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата.
Финансиране на правителството
В новата поредица въпроси и отговори се посочва, че БНБ няма да може да финансира дефицити на правителството. „Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите членки на Европейския съюз. Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко закупуване на дългови инструменти, на публични органи и други регулирани от публичното право субекти на Съюза и на държавите членки и тази забрана не е свързана с участието в единната валута на съюза. В допълнение на ДФЕС, законът за БНБ също забранява финансиране на правителството в различните му форми. По силата на ДФЕС и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на забраната за парично финансиране.
Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях“, допълват от БНБ.
Промяна в задължителните минимални резерви
След присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) за банките в България ще бъде понижена от текущите 12 процента до текущо 1 процент, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката, пишат от централната банка в своята секция, посветена на пътя на България към еврозоната.
Паричното обращение в левове
Половин до една година преди присъединяването на България към еврозоната може да се очаква значително намаление на левовите банкноти в обращение вследствие на трансформирането им в депозити в банковата система с цел по-лесно превалутиране в евро, съобщават от БНБ.
Oт централната банка посочват, че Хърватия през шестте месеца преди присъединяването към еврозоната (след обявяването на решението на Съвета на Европейския съюз от 6 юли 2022 г. за приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) се наблюдава намаление на банкнотите в обращение с 42,4 процента. Опитът на Естония, Латвия и Литва също показва, че половин до една година преди самото присъединяване към еврозоната банкнотите в местна валута, които са в обращение, са спаднали с 40 процента до 50 процента.
Динамиката на парите в обращение (евробанкноти и евромонети) след присъединяването на България към еврозоната ще зависи основно от търсенето им за транзакционни цели и от предпочитанията на икономическите агенти (домакинства, фирми) да държат пари в брой или да поддържат средства под формата на депозити в банковата система.
Превалутиране и закръгляване
Превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс (1,95583), изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.
Основно правило при закръгляването е, че oфициалният валутен курс няма да се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането, а получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:
• когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен.
• когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
Така например, ако един хляб в момента струва 1,70 лв., то цената в евро, след прилагане на правилото за закръгляване при настоящия обменен курс на лева към еврото, ще е под едно евро или 87 евроцента.
Изключение от правилото относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в това правило.
Единната парична политика в еврозоната и ролята на БНБ след присъединяване на България
Принципът за провеждане на единна парична политика на Евросистемата (Европейската централна банка и централните банки на страните членки на еврозоната – бел. ред.) се изразява в централизирано вземане на решения по отношение на паричната политика от ЕЦБ и децентрализирано прилагане на тази политика от националните централни банки, пишат от БНБ.
С влизането в сила на новия Закон за БНБ след присъединяването на България към еврозоната управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ. БНБ ще прилага взетите решения децентрализирано, но на основата на общи стандарти и правила, валидни за всички пазарни участници в еврозоната.
Управителят на Българската народна банка, като бъдещ член на Управителния съвет (УС) на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата. Това свое право и задължение той ще изпълнява в лично качество и при спазването на принципите за независимост.
Съгласно общоприетата практика до момента решенията на УС на ЕЦБ се приемат с консенсус от всички негови членове, като в редките случаи, когато такъв не може да бъде постигнат, се прилага въведения след 2015 г. ротационен принцип, заложен в Устава. Съгласно него, управителят на БНБ ще участва в около 70 процента от гласуванията на УС на ЕЦБ, подобно на управителите на централните банки на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. (за сравнение – за управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС честотата на гласуване е 80 на сто).
