Автор Боян Рашев, фейсбук
Фридрих Мерц, най-вероятният нов канцлер на Германия, ясно се обявява за продължаване на курса на инвестиции в нови газови централи, тоест все по-силна зависимост на електроенергийната система на Европа от внос на природен газ. Новата (стара) Индустриална (Зелена) сделка на ЕК също поддържа подобен курс.
Това се случва въпреки всичко, което Европа преживя през последните няколко години + очевидният факт, че цените на газа са тези, които определят цената на електричеството, когато имаш значим дял (над 10%) на газовите централи в микса.
Втората картинка показва дела на газа в електроенергийния микс на избрани големи икономики в света, а третата – цените на газа на най-големите пазари.
Тук отварям една важна скоба. Да, природният газ е перфектният енергиен източник. Газовите ТЕЦ могат да играят абсолютно всяка роля в електроенергийната система. Освен това обаче се ползва за отопление, движение, индустрия. Забележете примера на Катар, където газът дава 100% от електричеството. Няма да намерите подобен пример за друг енергиен източник за голяма индустриална икономика. Когато газът е наличен и евтин, той е просто идеален.
Обаче цената и наличието на местен ресурс много силно развалят играта. Неслучайно газът играе такава голяма роля в електроенергетиката на Катар, Саудитска Арабия, Русия, САЩ и Великобритания и такава миниатюрна роля в мрежите на Индия, Китай, България и Франция – някои избрани примери.
Да зависиш в голяма степен от природен газ за производство на електроенергия, когато нямаш собствен добив и се надяваш на внос от далечни места, върху които нямаш контрол, е върховна глупост! Рано или късно си плащаш – и то много съпо.
Великобритания например изгради базирана на газ система през 90-те години (замествайки въглищата с газ от Северно море), но през последното десетилетие жертва собствения си добив в името на климата. Днес сърба попарата на изключителна газова зависимост и рекордни цени. Италия също е силно зависима – неслучайно започва да мисли за връщане към ядрената енергетика. Германия обаче е най-болният случай. Тя имаше толкова ядрена енергетика и въглищни мини и ТЕЦ, че можеше спокойно да я кара без природен газ в микса. Да, ама не – първо се върза за Русия, после за Норвегия и САЩ. И накрая цялата й индустрия умира.
Бързо растящите, гигантски икономики на Китай и Индия ясно показват правилното отношение към природния газ, ако си голям нетен вносител. Там той се ползва преди всичко за неща, където е абсолютно незаменим – като суровина (торове, влакна, пластмаси), после за отопление, движение (замяна на дизела) и накрая евентуално за когенерация в огромните градове. Никой там не си позволява лудостта електроенергетиката да зависи от газ, когато си имат собствени въглища.
Добрата новина за България:
Все още не сме влезли и можем да избегнем този капан.
Лоишата новина:
Последното изисква държавническо поведение и защита на националния интерес, тоест да се преборим с невменяемостта, която цари в Европейския съюз по темата.
Ами сега?
Пита Боян Рашев, експерт – по енергийни ресурси, фейсбук
