New York Times пише, че с идването на Тръмп външната политика на САЩ се е изместила към реализъм. Президентът на САЩ действа на принципа на силата, демонстрирайки уважение към силните държави и презрение към слабите. В този контекст Америка за Тръмп е непревземаема сила, която не е застрашена от Русия, докато Украйна е пешка, която може да бъде пожертвана.
Миналата седмица Тръмп изигра ролята на рационалиста в Белия дом. Когато каза на Зеленски: „Сега нямате козове“, той говореше за стратегическата позиция на страната, а не за благородни идеи или споделени ценности. Една от причините тази администрация да е толкова подвеждаща е, че външната политика на САЩ се основава от десетилетия на противоположното на реализма.
Дълго време реалистичните мислители бяха изтласкани в академичните среди или игнорирани, но през последните години реализмът отново набира скорост във Вашингтон. Появиха се мозъчни тръстове за реалистична политика и терминът „реалист“ започна да се прилага за различни членове на новата администрация, като вицепрезидента Дж. Д. Ванс, държавния секретар Марко Рубио и директора на националното разузнаване Тулси Габард.
„Ние навлизаме в нова ера на американския реализъм“, заяви неотдавна сенаторът републиканец от Мисури Ерик Шмит по Fox News.
Какво предизвика този обрат? Отчасти това е несигурността, движещата сила зад всички агресивни играчи. Когато Съединените щати бяха единствената суперсила, американците можеха да си позволят да използват военната си мощ за насърчаване на демокрацията, като същевременно пренебрегваха интересите на Китай в Тайван и на Русия в Украйна. Днес Русия и Китай имат хиперзвукови ракети, срещу които американските военни все още нямат ефективна защита. Китай вече има способността да унищожава американски сателити в космоса, прекъсвайки GPS системата, от която зависят както армията на САЩ, така и икономиката им. Смята се, че Русия тества подобни оръжия.
Американците не са готови за война с Китай. Освен това голяма част от индустриалния потенциал, необходим за такава война, сега се намира в Китай, благодарение на наивността на либералните интернационалисти, които превърнаха Китай във фабрика за света. Но ако САЩ и техните съюзници действат заедно, те са по-силни от тандема Русия-Китай. Но много американци вече не искат да се бият за благородни каузи в чужбина, особено след катастрофалните войни в Ирак и Афганистан.
Големият въпрос сега е коя версия на реализма ще избере Тръмп. Офанзивните реалисти като Джон Миършаймър виждат войната с Китай като реална и смъртоносна заплаха, а всичко останало като разсейване. Отбранителните реалисти твърдят, че великите сили трябва да избягват действия, които провокират по-слабите държави да увеличат силата си.
Въпреки това, както обобщава авторът на статията, Тръмп все още се различава от реалистите по някои въпроси. Един истински реалист не би заплашил да анексира Канада, Газа и Гренландия. Колкото до Украйна, за Тръмп Америка е велика сила, която Русия не би посмела да нападне, а Украйна е пешка, която може да бъде пожертвана.
