Плевен влезе в новините на всички медии заради складираните тук отпадъци. Скоростно пристигна главният секретар на МВР и обяви, че е „постъпила информация за нередности при съхранението на внесени от Италия отпадъци на площадка в Плевен”. Пак според него, „до момента са установени нарушения на изискванията по съхранението и преработката, но няма опасност за здравето на хората”. На което читател на „Плевен прес” изпрати коментар: „ А Вие как установихте ,че отпадъците не са вредни ,като все още не е направен анализ?! Вечер на „Дружба” не се диша от задушлива миризма на горене на пластмаса…какво криете?!”
Изпратили сме запитване до местните институции за този факт и ще публикуваме отговора им. Но това, което буди тревога е мълчанието около имената на бизнесмени, чиито фирми работят с отпадъци и тяхната преработка. Както и на министрите, с чиито подпис се издават разрешителните и лицензиите.
Първата спирка на внесения в България евро боклук е пристанището в Бургас. А то се стопанисва от братята Домусчиеви. От пристанището в Бургас жп композициите скоростно се изстрелват към вътрешността на страната и ТЕЦ-овете на Ковачки. Същият е обвързан с разследвания в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза чрез фирмата Ecoexport S.r.L.Въпросният Гозза от години доставя боклук за изгаряне в България и Румъния. Само че, в Румъния е спрян, докато в България проблеми няма и институциите си затварят очите, пише Биволъ. За да гори италианския боклук, Ковачки е получил удостоверение от българските власти, че разполага с площадки, лиценз и разрешение за „преработване” на съответните количества боклук. Такива площадки Ковачки има в страната, в т.ч. и в Плевен, където неговото име не фигурира директно.
Бизнесът с горене на боклук е печеливш, защото държавата изкупува електроенергията на ТЕЦ-овете на преференциални цени. При 17 ст. на киловатчас /без ДДС/ се генерират около 40 млн. лева годишно над борсовата цена на тока. Така се печели веднъж от преференциалните цени, на които се изкупува произведената от ТЕЦ-овете енергия и втори път, от отпадъците, за които им се плаща, за да ги изгарят. За сметка на замърсяването на въздуха и щетите за здравето на хората.
В Плевен обаче инвестиционните предложения за горене на отпадъци удрят на камък. За сега. Според в-к „Капитал” Ковачки е най-големия играч на пазара за електроенергия с неговите осем ТЕЦ-ове, в т.ч. и плевенският. От продажбите на ток реализирва почти 600 млн. лева приходи. Ковачки е основен доставчик на електроенергия за БДЖ, метрото, Министерски съвет и Народното събрание.
Това вече обяснява много неща. Включително и шумотевицата около италианския боклук в Плевен. МВР отчита „нередности при съхранението на внесени от Италия отпадъци”. И нито дума кой ги е внесъл, кога и с какви разрешителни, чии имена стоят под тях и т.н.? И нито дума за братя Домусчиеви и Христо Ковачки.
