Окръжна прокуратура – Благоевград е внесла за разглеждане в съда обвинителен акт срещу д-р П.Ш., специалист по ортопедия и травматология, началник „Отделение по ортопедия и травматология“ в МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев и д-р И.К., специалист по хирургия, ординатор в „Хирургично отделение“ в МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев заради смърт на тяхна пациентка.
Казусът е от 2013 година, когато шестнадесетгодишната М.Т. претърпяла травма – карайки велосипед, паднала и се наранила в областта на дясното бедро и пубиса. На следващата сутрин момичето, придружавано от майка си, посетило Филиал за спешна медицинска помощ в гр. Гоце Делчев. След поставена предварителна диагноза дежурният лекар изпратил пациентката за консултация със специалист.
В МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД – гр. Гоце Делчев Т. била прегледана от д-р П.Ш. и приета в отделението по ортопедия и травматология. В приемния ден (неделя) по отношение на пациентката не били извършени никакви лечебни дейности. След изследвания и консултации със специалисти, на 02.07.2013 г. лекарският екип в състав д-р Ш. (оператор) и д-р К. (асистент) оперирал болната под местна анестезия.
Майката на момичето, която стояла неотлъчно с нея, била силно обезпокоена от състоянието на дъщеря си. С всеки изминал ден то се влошавало, момичето вдигало температура, оплаквало се от силни болки, краката му променяли цвета си, но д-р Ш. я уверил, че всичко е наред.
На 05.07.2013 г. на пациентката по спешност била извършена оперативна интервенция, след което било уговорено превеждането ѝ в детска хирургия в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ – гр. София за по-нататъшно лечение. Един час по-късно детето било изписано от болницата в гр. Гоце Делчев, без да е отразено състоянието му, с влошени параклинични показатели и без осигурен специализиран транспорт с придружаващ медицински персонал.
При постъпването в столичната болница М.Т. била в крайно тежко общо състояние. След проведено лечение детето било изписано на 09.08.2013 г. при подобрена параклиника. Оперативните рани били заздравели първично, момичето се предвижвало с две патерици. Поставената от лекарите окончателна диагноза била „Сепсис. Посттравматичен флегмон на дясното бедро. Остра дихателна недостатъчност. Дълбок некротичен фасциит в областта на дясната седалищна област и дясното бедро и в дясната част на корема“.
На 23.08.2013 г., поради оплаквания М.Т. отново била приета и лекувана в УМБАЛСМ „Пирогов“. Шест дни по-късно, на 29.08.2013 г., детето било намерено от майката в безсъзнание. Лекарите предприели реанимационни действия, без поява на сърдечна дейност. В 06:50 ч. бил регистриран летален изход.
В хода на досъдебното производство са били назначени и извършени няколко експертни изследвания, които установяват, че смъртта на пациентката е настъпила в резултат от „хеморагичен инфаркт на белия дроб и кръвоизливи в надбъбречните жлези, довели до внезапен срив на сърдечно – съдовата система“. Забавяне на антибиотичното лечение и неизвършване на изследвания при обработка на раната е констатирания съществен пропуск, който е в пряка причинна връзка с настъпилите усложнения и смъртен изход при М.Т.
П.Ш. и И.К. са обвинени за причиняване на смъртта й, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия. Лекарите не осъществили адекватно диагностициране и лечение на пациентката.
Д-р Ш. не изпълнил в пълен обем изискванията за изследване на болната. Наред с това не осигурил консултация със специалист уролог при постъпване на Т. в болницата за търсене на травматични увреждания на тазовото дъно, във връзка със съобщените данни за неконтролируемо изпускане на урина. Още в деня на хоспитализацията не започнал широкоспектърна емпирична антибиотична терапия, с цел превенция на възпаление на травмираните меки тъкани в областта на таза. Не назначил извършване на микробиологично изследване на раневи секрет, с цел търсене на причинител на възпалението и евентуална корекция на лечението по антибиограма, покриващо и анаеробни микроорганизми.
Д-р К. не съобразил действията си с обективното състояние на пациентката, като предприел зашиване на раната на същата. То следвало да се отложи, тъй като затварянето на раната е предпоставка за развитие на анаеробна инфекция. Освен това не взел необходим материал от раната преди зашиването и при ревизията й, във връзка с идентифициране на причинителя на инфекцията и назначаване и провеждане на антибиотична терапия.
В хода на досъдебното производство били констатирани неистински документи в пациентското досие на пострадалата Т., поради което с постановление на ОП – Благоевград тези материали по делото са били отделени и изпратени по компетентност на РП – Гоце Делчев.
Предстои наказателното производство срещу обвиняемите Ш. и К. да продължи в съда.
