Автор Георги Милков
Всички, които имаме близки приятели в Израел, някакви симпатии или каквото и да било отношение към тази страна, в която живеят много умни, честни, целеустремени и талантливи хора, би трябвало да сме много обезпокоени от това, което се случва с нея. Заради гибелта на Марин Маринов – българския служител на ООН в Газа се наложи тия дни да гледам повече израелски телевизии от обикновеното и вероятно това е и причината за този емоционален пост.
Правителството на Нетаняху в момента води война не само с палестинците, но и със собствените си израелски граждани, с институциите на тази страна, с прокуратурата, с апарата за сигурност, с Върховния съд…
„Израел вече не е демократична, правова държава, а премина към месианска, расистка, корумпирана диктатура!“
Това го казва Моше Яалон (на снимката) – бивш вицепремиер на Израел, министър на отбраната, а преди това началник на Генералния щаб на израелската армия и шеф на военното разузнаване.
Боги, както го наричат от времето на военната му служба не е някой ляв академичен интелектуалец, не е дори либерал. Той е генерал с дясно мислене, от тия които са си цапали ръцете с кръв на бойното поле. Неговият екип командоси елиминира през 1988 г. в Тунис Абу Джихад – шефът на военното крило на „Ал Фатах“. Правих интервю с Боги през 2012 г., когато беше вицепремиер и дойде в България заради разследването на атентата в Бургас (снимката е оттогава).
Знам, че е твърд орех. И точно той сега твърди, че действията на Израел в Газа са етническо прочистване и заповедта за арест на Нетаняху от Международния наказателен съд в Хага е напълно оправдана. Даже според него трябвало да се издадат такива заповеди и срещу крайнодесните министри на Биби – Бен Гвир и Смотрич. Когато чуеш човек като Моше Яалон да говори по този начин, значи нещата в Израел са отишли твърде далеч.
Никакъв либерал не е и Ронен Бар – шефът на Шин Бет – службата за вътрешна сигурност, контраразузнаването, когото Биби уволни онзи ден. Даже напротив – Бар е завършен продукт на израелския апарат за сигурност. Но с отстраняването му Нетаняху се опитва да демонтира цялата досегашна структура за национална сигурност и да създаде лично подчинен и лоялен разузнавателен и репресивен апарат.
Впрочем за първи път в историята на Израел премиер уволнява началник на контраразузнаването. Нещо, на което Върховният съд се противопостави, но Биби, разбира се, игнорира това. Шефът на Шин Бет си навлече преди време гнева на крайнодесния министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир след като заговори за заплаха от „еврейски тероризъм“ – насилие извършвано целенасочено от радикални заселници в Западния бряг с подкрепата на полицията срещу палестинското население. После разследването на Шин Бет, че близки на Нетаняху са вземали подкупи от Катар (това, докато правителството му обвинява катарците, че плащат на Хамас) съвсем нагнети напрежението между кабинета и службата за вътрешна сигурност.
Сега Нетаняху хвърля върху Ронен Бар цялата вина за атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., но не казва защо тогава го е оставил на този пост до днес – цяла година и половина след събитията. Както не казва и защо в продължение на 7 часа в деня на атаката правителството му не е взело адекватни мерки срещу терористичната атака, а сякаш е чакало главорезите „да се наиграят“, за да бъдат оправани последвалите действия.
Протестите срещу Биби в големите градове на страната не спират, особено след като семействата на останалите заложници в Газа го обвиниха, че ги използва само като инструмент за политиката си. Ситуацията в Израел в действителност е много обезпокоителна, тъй като страната наистина изглежда отвлечена от някаква месианска секта, която е готова да престъпи всякакви общоприети граници за приличие и морал, оправдавайки се с някаква висша цел.
Затова, когато от официален Тел Авив ни казват каквото и да било, най-малкото трябва да го подлагаме на огромно съмнение. Няма кой да извърши независимо разследване на смъртта на българина в Газа. Уви, това е изводът. Газа е място, на което са атакувани журналисти, медицински и хуманитарни работници, центрове за разпределение на храна, конвои с помощи, спирани са нарочно водопроводи, електрически системи, инсталации за обезсоляване на морската вода, удряни са здравни заведения… Аргументацията е винаги една и съща – те са терористи. Е, всички ли? Хм, това много прилича на някогашното „всички евреи са лоши“.
Споменатият министър Смотрич бе казал в израелския кнесет, че „ако премахваме по 5000 палестинци на ден от Газа, за една година ще се отървем от всички там“. Подобни сметки напомнят повече на калкулациите, които са правени в Берлин през 1939 г., отколкото на нещо свързано с нормалния разсъдък.
Ще дойде време, рано или късно, когато за зверствата в Газа ще бъде потърсена отговорност. И тези, които са участвали в тях или са ги подкрепяли, трябва да понесат своята отговорност като военнопрестъпници. Останалите само ще се срамуват за мълчанието. Но преди това израелските граждани трябва да си върнат отвлечената държава.
Георги Милков
