Зад Майдана в Турция наднича решимостта на Ердоган да получи Сирия и сделката му с Тръмп!
Автор Светослав Атаджанов
КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ТУРСКИЯ „МАЙДАН”?
Турската дума „майдан” (мегдан) се върна в историческата си родина. Скачането на хиляди млади тъпаци със скандирания „Кой не скача е Тайип” ни връща назад във времето, при налагането на демократурата у нас. Хаос по улиците на Истанбул и редица големи градове, хвърляне на бутилки „Молотов”и брадви (нещо ново!) по полицията. Вчера вечерта стана ясно: Опозиционната Републиканска народна партия наистина проведе вътрешни предварителни избори, избирайки за кандидат за президентските избори през 2028 г. кмета на Истанбул.
Екрем Имамоглу беше арестуван по две обвинения за пет дни – за корупция със злоупотреба със служебно положение и за пламенната му любов към кюрдските терористи. Съдът отхвърли второто обвинение на прокуратурата, но за първото избра тежка мярка за неотклонение – опозиционерът беше хвърлен в затвора. И вълната от улични протести пламна с нова, безпрецедентна сила.
Правителственият блок за сигурност забрани всякакви масови протести до 27 март, телевизионните канали трябва да излъчват само тематични събития, а вълна от чистки на акаунти на опозиционери и стотици групи, координиращи продължаващото възмущение, премина по социалните мрежи. Арестът на най-популярния политик в Турция (според всички социологически проучвания Истанбулският бей има 57% рейтинг, Ердоган има около 42%) се случи по-малко от два дни след двучасов телефонен разговор между султан Реджеп и американския император Доналд. Първата стъпка беше направена незабавно. Екрем Имамоглу беше лишен от диплома за висше образование (издадена от непризнат университет в Северен Кипър), което анулира регистрацията му като кандидат-президент.
Няколко часа по-късно започнаха арестите на аверите на опозиционния лидер; те започнаха да пеят като славеи с невиждана скорост; именно въз основа на техните показания е издадена заповед за ареста на лидера на народните републиканци. Тоест спусъкът за политическата чистка щракна след някакви споразумения между Анкара и Вашингтон; това е безспорен факт.
Симпатизиращата на Ердоган преса веднага отвори много предишни „консерви“ (новини) за корупцията на истанбулския паша, показа луксозните му имения от всички ъгли, прегледа подробно съмнителните заповеди и инструкции на кмета и почти моментално разкри връзките на Екрем бей (внимание!) с кюрдските терористи, британските разузнавателни агенции, брюкселските бюрократи и дори Демократическата партия на САЩ. Нарекоха арестувания опозиционер „Зеленски на Турция“. Това е вторият безспорен факт. И третото, най-любопитното е, че привържениците на турския султан отново заговориха за промени в конституцията.
Турция е светска държава от век, но цялата ли?
Република Турция е светска държава от един век.
През 1924 г. Републиканската народна партия на великия Ататюрк (Мустафа Кемал Ататюрк, а до 1920 г. – маршал Гази Мустафа Кемал паша) приема Конституцията, пренаписвайки напълно социал-демократичната версия от 1919 г. Доближаване на новия документ до европейските от онова време (да се чете – френски) принципи:
Републиканството като форма на управление; турски национализъм и социално равенство („политическа и социална общност, формирана от всички граждани на страната, обединени от единството на език, култура и вярвания, равенство на всички пред закона“); разделяне на религията и държавата: премахване на Османския султанат (1922 г.) и Османския халифат (1924 г.), приемане на закона Tevhid-i Tedrisat (наказателна забрана за сексуална сегрегация в училищата) и Гражданския кодекс, закриване на дервишки манастири, завии и светилища (1925 г.); разделение на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна.
Замая ли Ви се главата? Няма страшно, свиквайте, в турската република на Ататюрк всичко е така. Пълен разпад на вековните имперски османски порядки и традиции, заменяйки ги с новомодни „европейски институции“. С конституционното изискване те да се модернизират „в съответствие с тенденциите на времето. От 1922 г.
Турската република наистина става светска, но наполовина, като се укрепи само в големите градове. Но има друга Турция, селска и енорийска, с хиляди градове и големи села, живеещи в митологията на Османската империя. Гласуване за султан Ердоган, ислямски консерватизъм, пантюркизъм, имперски амбиции и колониални провинции, откъснати с кръв от белите неверници. Кажете на такъв имперски турчин, че Ирак, Сирия и Палестина (да не говорим за Израел!) са независими суверенни държави и ще ви изгонят от като краставо куче.
Днес, въпреки тежките икономически проблеми на Турция, електоратът на султан Ердоган е стоически спокоен, концентриран и уверен в правилността на избрания курс. За меката ислямизация на страната, засилването на ролята на силите за сигурност и армията и външнополитическата експанзия. Победената Армения, подчинената Аджария и Азербайджанското ханство, разбиването на омразните кюрди… фактическото превземане на Сирия с перлата на Османската империя – свещеното Алепо. А тук се бунтуват едни кемалисти с техните светски принципи за „модернизиране на управлението“. В превод – подчинена държава на Европа и Запада като цяло. Тук е основният вододел на Турция.
Турците помнят добре състоянието си на шок, когато танкове се появиха по улиците и стреляха, бомби паднаха върху парламента и горящи хеликоптери паднаха от небето. Те знаят още по-добре (Ердоган и контролираните медии се постараха) кой точно стои зад Гюлен и бунтовниците. ЦРУ е начело на кабала от близкоизточни и пакистански разузнавателни агенции. А имам Фетхуллах беше пряко ръководен от пенсионирани агенти на американските и британските разузнавателни служби, беше мултимилиардер и дори член на ISIS.
Изводи
Какво всъщност се случва в Турция, защо султан Ердоган започна да смазва кемалистката опозиция три години преди президентските избори? Отговорът е в днешна Сирия, бързото сливане на джихадистите с Републиканската народна партия (напълно контролирана от брюкселските евроатлантици и мътни структури около англо-американските разузнавателни служби).
Глобалистите евроатлантици се нуждаят на всяка цена от турската армия, втората по големина в Алианса и най-боеспособната. Също и от турският военно-промишлен комплекс, както и от отслабването на режима на Проливите. Но Ердоган внимателно се дистанцира от принципите на трансатлантическата солидарност. Той замисля преиздание на Османската империя с основната награда Сирия. Където грижливо отглежданите духове на Хаят Тахрир ал-Шам* , плът и кръв на англо-пакистанско-американската Ал-Кайда, неочаквано (или по-скоро логично и предвидимо) излизат извън контрол. Проникнати докрай с гюленисти, които намериха спасение след турския бунт в редиците на оцелелите членове на ISIS.
Султанът се готви за мащабна военна операция в териториите, които в момента се контролират от новите власти на Дамаск. Не е тайна, че предстоящото затваряне на сирийското небе от турските военновъздушни сили вече беше обявено под прикритието на „отблъскване на израелската агресия“. Всъщност това е честната истина. Защото политическите евреи от време на време ще бомбардират крайбрежния Тартус и Латакия, Идлиб и Алепо, граничещи с Турция, Хама и Хомс и границите с Ливан и Йордания. Ще бъдат ударени и предградията на Дамаск.
А кървавите вампири на „Хаят Тахрир аш Шам*” (спасени от турците от пълно унищожение), вече облечени в цивилни дрехи, се втурват към Европа, „установявайки хуманитарни контакти” с Брюксел. Следователно султанът-благодетел трябва спешно да реши две стратегически задачи – да възвърне военно-политическия контрол над своите „проксита“, усетили свободата, и да почисти тила у дома си. Защото предстои сериозен сблъсък с евреите за сферите на влияние, границите на еврейския и мюсюлманския свят в Близкия изток.
А това е… както и да го сучиш – пълномащабна Специална военна операция. Със съответните непосилни разходи на фона на финансово-икономическата и социално-политическата криза в самата Турция.
Затова коварният Реджеп удари опозицията си днес, без да дочака още две-три години на „демократичен плурализъм на мненията” в конституционната логика на Ататюрк.
А евроатлантиците, разбрали посоката на мислене на Ердоган, се стремят чрез улични протести, да сключат примирие с новия Осман и да спечелят време до 2028 г. Затова следва да разглеждаме лудостта на Истанбул не от повърхностната гледна точка на вътрешнополитическата борба, а по-широко. Türkiye под управлението на султан Реджеп Тайип Ердоган, в период на обща геополитическа турбуленция, с отслабване силата на САЩ и разногласия в Стария свят, се опитва да забие възможно най-много колчетата с надпис „Аз притежавах и ще притежавам!“ до където може да се стигне. Рационален циничен подход.
Това е цялата история…
Светослав Атаджанов, фейсбук
