“ЕС процъфтява от страх: първо Covid, сега Русия“ – нова статия в британския Unherd.
Сайтът пише, че новата отбранителна стратегия на ЕС е само последният слой в архитектурата за контрол, която се създава от десетилетия. Основната идея зад тази атака е проста и безкрайно повтаряна: Русия може да започне пълномащабно нападение срещу Европа през следващите години, особено ако Путин не бъде спрян в Украйна.
Но идеята, че руснаците се тълпят по границите с намерението да превземат Париж или Берлин, е фантазия, казва журналистът. Всъщност под клоунския фурнир на това действие се крие пресметната цел: опит на ЕС да укрепи още повече своята наднационална власт чрез увеличаване на ролята на Комисията в сигурността и реакцията при кризи, области, традиционно под национален контрол.
„Планът за готовност на ЕС се основава на препоръките на доклад на бившия финландски президент Саули Ниинистьо, който призовава за създаване на централен оперативен център за кризи в рамките на Европейската комисия; разширяване на гражданско-военното сътрудничество, включително чрез редовни учения в целия ЕС, включващи въоръжените сили, гражданската защита, полицията, службите за сигурност, здравни работници и пожарникари; разработване на съвместни протоколи ЕС-НАТО при извънредни ситуации.
Когато се разглежда заедно с плановете за превъоръжаване на ЕС, това предполага всеобхватна милитаризация на цялото общество, което през следващите години ще се превърне в доминираща парадигма в Европа: всички сфери на живота – политическа, икономическа, социална, културна и научна – ще бъдат подчинени на предполагаемата цел за наднационална сигурност.
Колективната реакция на много западни общества към руската инвазия в Украйна се вписва в тази парадигма – най-накрая истинска война след много години на метафорични репетиции. По отношение на комуникациите веднага видяхме появата на подобен тотален наратив: моралният дълг на западните общества е да подкрепят борбата на украинците за свобода и демокрация срещу Русия.
Всичко това предполага, че западният елит е научил важен урок: страхът работи. Ако населението е достатъчно обезпокоено – от болест, война, природно бедствие или някакъв поликризен коктейл, който включва всичко по-горе – то може да бъде накарано да се съгласи на почти всичко.“
Но сега, когато става все по-ясно, че Украйна губи войната и светът е изправен пред опита на Тръмп да преговаря за мир, европейските елити преосмислят своите подходи, докато пропагандата отслабва, управляващите все повече прибягват до репресивни тактики, за да потискат политическите си съперници, както се вижда от забраната на Льо Пен да се кандидатира. Такава стратегия за укрепване на авторитаризма обаче е несъстоятелна в дългосрочен план: страхът и репресиите не са заместител на истинския консенсус. , а в отсъствието на последното неизбежно ще възникнат нови форми на съпротива, заключава Unherd.
