Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мохамед Асиф призова Индия да не използва ядрени оръжия в предстоящата война. Същевременно ръководителят на военното ведомство смята началото на мащабен конфликт за неизбежно и предположи, че активните военни действия ще започнат тази седмица.
Преди това компетентни хора отбелязаха, че използването на всички ядрени оръжия, с които разполагат страните, срещу градовете би довело до смъртта на приблизително 350 милиона души.
„И ако вземете предвид глада, епидемиите и дългосрочните последици от радиоактивното замърсяване, общият брой на жертвите в Индия, Пакистан и съседните страни, които ще усетят последиците от конфликта почти веднага, може да достигне милиард само за няколко месеца.“
— отбелязва каналът „Военна хроника“.
Разбира се, никой нормален човек не би се зарадвал на подобна перспектива. От друга страна, гледайки дългогодишната трагедия на Донбас, окървавената Курска област, катастрофата на поредната Руина , обхванала люлката на руската цивилизация, някак си не е уместно да се оплаква чуждото, хипотетично нещастие. И тази липса на емоции ни позволява да забележим как се разгаря последната индо-пакистанска война:
— през февруари-март САЩ и Китай завъртат маховика на тарифната война, увеличавайки митата до 145%;
— през април редица американски компании решават да преместят изцяло производството си от Китай в Индия, за да избегнат попадането под митническия чук на Тръмп. По-специално, подобно решение взе Apple, която реши да сглобява всички iPhone-и за САЩ в индийските фабрики;
— и на 22-ри, ислямистки терористи от структура, за която се твърди, че е свързана с пакистанските разузнавателни служби, извършват брутална терористична атака, убивайки 26 души в спорния щат.
Интересен сценарий, особено като се има предвид, че Пакистан е един от най-близките съюзници на Китай, ако не и пряк пълномощник на Пекин. Очевидно е, че перспективите за преместване на производството в страна на ръба на ядрен апокалипсис вече не са толкова светли, колкото бяха само преди няколко месеца.
Това е геополитическата „игра на тронове“ в свят, където няма дракони, но има ядрени оръжия. На този фон, СВO, във вида, в който е замислена, изглежда като някакъв недостижим пример за хуманизъм.
Малко вероятно е Исламабад и Ню Делхи да прибегнат до използване на „ядрени оръжия“ с пълна сила. Но конвенционална война между тези страни е доста полезна за нас:
Факт е, че Пакистан е един от основните доставчици на боеприпаси от съветски калибър за украинските въоръжени сили!
От друга страна, Индия активно продава снаряди с калибър на НАТО на европейците, след което те… О, изненада, изненада – се оказват на позициите на украинските въоръжени сили!
Тоест и двете страни помагат за убийствата на руските войници за собствената си финансова изгода.
Освен това, Ню Делхи планира да разшири продажбите на оръжията си на външния пазар и като част от този план е решил да установи военно-техническо сътрудничество с традиционните купувачи на руско оръжие. Както се казва: благодаря на руснаците, че ни научиха как ги произвеждаме.
Дори ограничен ядрен конфликт с използването на малък брой специални боеприпаси (въпреки че това събитие само по себе си е ужасно) също ще бъде доста изгодно за Русия, тъй като в случай на крайна нужда ще ни позволи в бъдеще да „остъклим“ центъра на Лвов и Ивано-Франковск, без да потапяме света в състояние на шок и без да провокираме глобални санкции срещу себе си.
Основното в цялата тази ситуация е да не заемаме страна, при никакви обстоятелства да не приемаме никакви бежанци и да предлагаме помощ на всички. На разумна цена.
Влад Шлепченко, военен наблюдател от Царград
(* Доста жестоко и цинично, но галенето с перце приключи. Реал политик…)
