Без да посочвам конкретен човек, за който би могло да става дума, по принцип ще кажа, че по външния вид (плагиоцефалия – деформиран череп, акутна алопеция – плешивост, физиогномични особености, антропология, телесна конституция, начин на обличане и др.) на една персона, както и по нейния говор (логопедични дефекти) осанка, жестикулации и миманс, а така също и по разсъжденията и мисловната продукция, предлагани в различен контекст – лично общуване и публични изяви, включително и по национални телевизии, – може да се разбере съвсем ясно и точно, дали не става въпрос за остра психопатология на сексуална и дегенеративна основа.
Един от характерните признаци за психични отклонения е говоренето на обиди, брутални квалификации, цинизми, на неприлични, непристойни, мръсни неща някому, особено, когато става въпрос за широка публика.
Колкото по-голяма е тази публика, например, митинг, радиослушатели, телевизионни зрители и др., особено и ако включва деца, юноши, жени и девойки, толкова по-сериозни се оказват психичните отклонения на говорещия.
Заболяването се нарича скатолалия (от гръцкото σκατος – лайно, мръсотия), или копролалия. Бива директна и анонимна (скрита), първична и вторична.
Първичната, произхождаща от генетична предразположеност, тя е наследена, а вторичната е придобита и е свързана с хомосексуалност. Поражда се от страховете и задръжките спрямо хетеросексуалните контакти, които се заместват от далеч по-лесните връзки и взаимоотношения на хомосексуалиста с хора от същия пол, чийто символен контрагент са цинизмите и обидите.
Същинската директна скатолалия е опасна, тя е свързана с воайорството и със сексуалния садизъм, доколкото предполага унижаване на жертвата по най-брутален начин. В същото време пациентът, който по правило е мъж, обикновено мустакат и брадясал, демонстрира маскулинност и сексуални възможности, които обикновено по някакви причини му липсват или са значително по-малки, отколкото той би желал да са.
Болният от скатолалия не осъзнава страданието си и никога не се извинява за нанесените обиди и за вулгарността.
Обикновено са нужни изолация и прилагане на психотерапия.
акад. Петър Иванов
