Брюксел прие новите санкции срещу Русия, но не реши от коя дара влизат в сила! САЩ няма да ги подкрепи (ВИДЕО)

Съветът на ЕС съобщи, че е одобрил днес новите санкции срещу Русия, които прекъсват достъпа на Москва до ключови военни технологии и ограничават приходите от износ на енергия, засягат петролни танкери и голям руски производител на петрол. В съобщение на Европейската комисия се пояснява, че новите санкционни списъци включват 18 дружества, установени в Русия, шест – в Турция, три – във Виетнам, две – в Обединените арабски емирства (ОАЕ), и по едно – в Сърбия и Узбекистан.

Броят на корабите от т. нар. сенчест флот със забрана за достъп до европейски пристанища се допълва с още 189 плавателни съда, до общо 342, заради използването им за пренос на руски петрол, се отбелязва в съобщение на Съвета на ЕС. Въвеждат се индивидуални санкции (запор на имущество и забрана за предоставяне на средства), насочени към онези, които позволяват дейността на този флот. Мерките обхващат корабни компании, отговорни за преноса на суров петрол и нефтопродукти по море, включително субекти от ОАЕ, Турция и Хонконг. Списъкът включва и един застраховател на руската петролна транспортна индустрия, се допълва в съобщението.

ЕС налага ограничителни мерки срещу „Сургутнефтегаз“ и над 45 руски дружества и граждани, които осигуряват дронове, оръжия, боеприпаси, военно оборудване и логистична подкрепа за руските войски, както и срещу руски и китайски субекти, снабдяващи руския военен и промишлен сектор. Добавени са три китайски субекта, включително държавни, един беларуски и един израелски, заради предоставянето на части за руската армия, включително за производство на дронове.

Съветът добавя още 31 организации към списъка на подлежащите на по-строги ограничения за износ на стоки и технологии с двойна употреба. Някои от засегнатите се намират в Сърбия, ОАЕ, Турция, Виетнам и Узбекистан, и са участвали в заобикалянето на ограниченията за износ, включително на дронове или машини с електронно управление.

На 28 лица, отговорни репресии срещу опозицията и дейности срещу върховенството на закона в Русия, също са наложени санкции с незабавно действие по силата на европейското законодателство за нарушаване на човешките права. Засегнати са представители на руската съдебна система – съдии, прокурори, представители на Върховния съд и регионалните руски съдилища, както и членове на Следствения комитет, участвали във фабрикуването на делата срещу различни активисти.

Много от санкционираните днес изиграха роля в преследването на покойния опозиционен политик Алексей Навални, като представляваха прокуратурата в няколко съдебни заседания, осъдиха Навални, потвърдиха присъдата срещу него и брат му, и участваха в политически мотивирани процеси срещу адвокатите на Навални, пише в съобщението. Засегнати са също участници в осъждането на активистите Алексей Горинов, Игор Баришников и Олга Смирнова, както и на блогърите Йоан Курмояров и Сергей Другов, разпространили данни за действията на руските войски в Украйна. 

Датата за влизане в сила на основната част от приетите днес санкции ще бъде определена допълнително и зависи от събитията в следващите дни, уточни на пресконференция говорител на ЕК. Той посочи, че комисията подготвя още санкции за руската страна заради войната в Украйна.

След разговор с Владимир Путин, Доналд Тръмп заяви пред лидерите на ЕС, че САЩ няма да налагат нови санкции срещу Русия, тъй като са ангажирани с преговори, съобщава Axios.

Зеленски и петима други европейски лидери се присъединиха към конферентен разговор с президента Тръмп веднага след разговора му с Владимир Путин в понеделник, надявайки се да чуят, че Путин се е съгласил на прекратяване на огъня – или ще се изправи пред санкции от Съединените щати за отказа си да го направи, съобщи вестникът.

Вместо това, Тръмп заяви, че Путин се е съгласил на преговори, подчерта, че САЩ няма да участват в тези разговори и отхвърли идеята за санкциониране на Путин в този момент, съобщиха пред Axios двама източници, участвали в разговора, и трети източник, запознат с него.

Когато телефонният разговор с Путин приключи, Тръмп се обади отново на Зеленски. Този път на линия бяха и лидерите на Германия, Франция, Италия, Финландия и Европейската комисия.

„Вторият телефонен разговор беше по-дълъг и имаше различен характер от първия“, каза по-късно Зеленски.

Докато европейски източник, участвал в разговора, каза пред Axios, че е бил „конструктивен“, друг източник каза, че Зеленски го е намерил за „лош“. Белият дом не отговори на искането за коментар.

Тръмп заяви пред групата, че Русия и Украйна могат да проведат двустранни директни преговори без външни посредници, защото страните разбират по-добре подробностите на конфликта.

Мелони и Мерц заявиха, че САЩ и европейските страни трябва да участват в преговорите. „Някой трябва да бъде съдията“, каза Мелони. Мерц предложи провеждане на среща с участието на всички страни.

По-късно Тръмп предложи Ватикана за място на преговорите.

„Мисля, че нещо ще се случи. И ако това не се случи, просто ще се отдръпна и те ще трябва да продължат. Отново, това беше европейска ситуация и трябваше да остане европейска“, каза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет часове след разговорите си.

„Чухме изявления от Съединените щати, че: „ако те [руснаците] не се съгласят на безусловно прекратяване на огъня, както Украйна се съгласи преди повече от 60 дни, ще бъдат предприети решителни действия.“ И това искаме да видим от всички партии, които са заявили, че ще действат в съответствие. Разбира се, от европейска страна имаме изявления от 27 държави, че ако Русия не се съгласи, ще окажем по-голям натиск, така че ще продължим в същия дух.“