В прословутия им Доклад пише, че въобще не сме “R€ADY” за Еврозоната, но все пак са готови да ни острижат! (Подробности от доклада)

Всъщност във „великия“ им доклад пише, че избобщо не сме „R€ADY”, но все пак са положително настроени да ни острижат.

ПРОЧЕТЕТЕ:

1. Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2. Степента на финансово посредничество в България остава ДОСТА НИСКА в сравнение със средната за еврозоната;
3. Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални излишъци, оттогава бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
   ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 г. ОТНОВО СЕ ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, възлизаше на 5,2% от БВП, което се дължеше най-вече на влошаването на структурното салдо с 4,5% от БВП.
4. Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.
5. Тези тенденции сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на икономиката и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от завишените оценки на недвижимите имоти.
6. И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има предвид обаче високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7. Дългосрочната безработица представлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
8. Българската икономика остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите стоки поради високата си енергоемкост и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.
9. БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително ПО-НИСКИ, отколкото в еврозоната;
10. Почасовите разходи за труд в България са все още НАЙ-НИСКИТЕ в ЕС. Затова нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
11. ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване. Тя може също така да възпрепятства възможността на България да прилага мерки по паричната политика.
12. Редица институционални показатели сочат необходимост от подобряване на качеството на работа на институциите и управлението в България, като през последните десетилетия се наблюдава ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13. Необходими са активни мерки на политиката на пазара на труда, за да се повиши квалификацията на работната сила, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите обществени слоеве и да се смекчи ефекта от намаляването на населението в трудоспособна възраст.
14. Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за БЕЗПОКОЙСТВО, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.
15. България през октомври 2023 г. бе включена в „СИВИЯ СПИСЪК“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение и трябва да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF);
16. България е важно да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).
17. Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за ускоряването на потенциалния растеж. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно намаляване на КОРУПЦИЯТА, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и за подобряване на образователната система.
18. България кандидатства за национална клауза за дерогация, която ще ѝ позволи да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разходи за отбрана.
19. Тези прогнози показват НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
20. Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!

НО ВЪПРЕКИ ДОКЛАДА ТОВА НЕ Е ВСИЧКО!!!
Следващите им стъпки са:

1.ЕК изготвя предложение до Съвета на ЕС за отмяна на дерогацията.
2.Квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото изготвя препоръка в 6 месечен срок от постъпване на предложението.

3. Съветът се консултира с Европейския парламент.
4. Следва обсъждане в Европейския съвет
5. Взима се решение за прекратяване на дерогацията.
   6.Ако се реши да се прекрати дерогацията , Съветът с ЕДИНОДУШИЕ на държавите-членки, чиято парична единица е еврото И ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА ДЪРЖАВА – членка, по предложение на Комисията и след консултация с Европейската централна банка, неотменимо фиксира курса, при който еврото заменя валутата на съответната държава – членка, и взема останалите мерки, необходими за въвеждане на еврото като единна валута в съответната държава – членка.

ЕДВА СЛЕД ТОВА РЕШЕНИЕ ДЪРЖАВАТА Е ПРИЕЛА ЕВРОТО – т.е. вече е част от еврозоната.

През това време антибългарското правителство трябва да падне, за да не може никъде да ни натикват!

автор Стефан Георгиев

На 08.06.(неделя) от 12:00ч.
БИТКАТА ЗА ЛЕВА Е ПОСЛЕДНАТА БИТКА ЗА БЪЛГАРИЯ!!!

Какво всъщност каза конвергентният доклад?

1. Доходите не нарастват пропорционално на производителността. Т.е., „забравете за увеличение на заплатите“.
2. Рискът от инфлация е голям, защото храната и енергията са с голям дял в потребителската кошница. Т.е. „бедни сте и затова сте в риск“.
3. Капиталовият пазар и инвестиционното посредничество са много слаби. Т.е., „ще продължите да разчитате почти изцяло на банките за финансиране“.
4. Значителен риск от спирала в цените на кредитите и активите. Т.е. перфектното време да си банкер – хем ти освобождават много пари, хем поскъпват услугите ти.
5. Икономиката е в риск от прегряване… което в икономическия цикъл означава „подгответе се за рецесия“.
6. Критерия за дефицит не е изпълнен… „но ние ще си затворим очите“.
7. Дългосрочната безработица представлява голям процент от общата безработица. Т.е., „не очаквайте скоро да намалее“.
8. Слабо развитата инстуционална рамка може да усложни приспособяването и ще възпрепятства мерките в паричната политика. Т.е., „ама хич не сте готови, но и за това ще си затворим очите“.
9. България покри изискванията за инфлация в последния разглеждан месец, което се дължи до голяма степен на поевтиняването в сектор Здравеопазване. Т.е., „знаем за стъкмистиката, която направихте, като свалихте изкуствено цените на болничните услуги от 5 лв на 1 лв за един месец, но и за това ще си затворим очите“.

Накратко, докладът всъщност казва, че не сме готови!
Ще ни приемат с толкова „затваряне на очи“, че направо ще е „на сляпо“!

Да, ако все още не сте го разбрали, на България се готви гръцки сценарий!

Гърците разпродаваха пристанища, летища, ЕРПта…
Ние също имаме какво да продадем! Имаме и пристанища и летища, че даже един АЕЦ имаме, на който са хвърлили око някои хора от десетилетия!
Разликата е, че за гърците имаше няколко години на „безплатни пари“. Сега такива няма, така че при нас ще е ускорен ефект.

Аз какво ще правя ли?
Ами като за начало ще спре да ми пука за слепците!
След това ще се постарая да седя на колкото се може повече кеш и високоликвидни активи.
А когато евроентусиастите ги удари челно реалността, ще им изкупувам активи и имущество за центове на евро.
Естествено, във всеки договор ще има клауза „Цецо беше прав!“

автор Цветомир Глоговски