Сценарият на Задкулисието, по който Костя Копейкин пере топ мафиотите Боко и Шиши!

“По-голямото и по-малкото зло“: Учебник по политическо джу-джицу

Как се защитава мафията? Лесно. Като измислиш по-голям и по-страшен враг.

Това е най-старият трик в наръчника на политическия илюзионист. Когато искаш да прикриеш истинската болест, която разяжда тялото на държавата, ти просто започваш да крещиш за задаваща се комета, която ще унищожи света. И всички поглеждат към небето, докато туморът долу расте необезпокоявано.

Днес сме свидетели на майсторско изпълнение на този фокус. Ето как работи:

Първо действие: Създаването на Космическия Дракон

Литургия на страха – Първо, извършваш ритуал. Не ти трябва враг, ти го призоваваш от бездната на политическата демагогия. Трябва ти абсолютното, „Голямото Зло“ – не просто опонент, а екзистенциална заплаха; не крадец на пари, а крадец на души.

Този враг не идва с танк, за да го видиш. Това би било твърде честно. О, не. Той се инфилтрира. Той е вирус. Той е „Колективният Запад“, който действа чрез своите проксита – „посолството“, „козяците“ и „соросоидите“. Той не те завладява, а те „интегрира“.

Неговата цел е да извърши цивилизационна лоботомия, като:

Подмени хилядолетния ти православен код с „джендър идеология“, „трети пол“ и „София Прайд“.

Отнеме децата ти чрез норвежките служби и сатанинските скрижали на Истанбулската конвенция.

Наложи ти „Зелената сделка“, за да затвори ТЕЦ-овете ти, докато те кара да ядеш „брашно от щурци“.

Разтвори нацията ти в безличен котел, управляван от „дълбоката държава“ и финансиран с грантовете на „Америка за България“.

Това не е просто враг. Това е анти-цивилизация. 

И докато този Космически Дракон бълва медиен огън и морална паника, никой не гледа какво се случва на земята… където истинските хищници си делят плячката. 

Второ действие: Явяването на Самотния Рицар

И тогава, на фона на този апокалиптичен декор, огрян от пламъците на „джендър идеологията“, на сцената излиза Той.

Явява се „смелият Вожд“ – скромният народен син, единственият оцелял от клането на „националните предатели“. Той е самотен, неразбран, трагичен… и разбира се, винаги с включена камера, която да улови благородната му самота. 

Той е рок звездата на национализма, последният кръстоносец в битка, която никой друг не смее да поведе.

Той възсяда белия кон на своята праведност, размахва не меч, а мегафона на народното възмущение, и тръгва на своя личен поход срещу Космическия Дракон.

Започва цунами от пресконференции, ураган от статуси във Facebook и порой от клетви от парламентарната трибуна. 

Цялата му енергия, целият медиен шум е посветен на тази титанична, почти библейска битка. Битката се води не в окопите, а в сутрешните блокове. Войната е не за територия, а за рейтинг.

Той се бори за душата на България… или поне за нейния праймтайм.

Трето действие: Как ламята се превърна в гущер

И тук се случва фокусът. Класическа илюзионистка техника: отклоняване на вниманието.

Докато Вождът сочи с пръст небето и крещи за идващия Космически Дракон, докато ние, простосмъртните, сме вперили ужасен поглед нагоре… никой не гледа какво става в краката му. 

А там, долу, в прахта, се случва истинският грабеж.

Какво става с нашите си, родни, домашни лами? Какво става с Борисов и Пеевски?

О, те претърпяват чудодейна метаморфоза. В сянката на апокалиптичната заплаха, която идва да открадне душите ни, те изведнъж се смаляват. Свиват се.

Те вече не са туморът, който е превзел държавата. Те са… битовизъм. Досадна подробност. Нашите си крадци. Те са просто „по-малкото зло“.

На фона на смъртоносната идеологическа чума, която идва от Запад, те са просто досадна брадавица, която те сърби, но с която си свикнал да живееш. И дори започваш да я защитаваш, защото е „твоята“ брадавица, а не чуждата.

И така, с един-единствен ловък пропаганден трик, ламята, която бълва корупция и беззаконие, се превръща в безобиден домашен гущер, който просто се припича на слънце върху откраднатите милиарди.

И тук на сцената излизат сценичните работници на илюзията – медиите на Пеевски. 

Те не хвалят Вожда, о, не.

Това би било твърде грубо. Те просто му подават мегафона. Те са прожекторите, които осветяват неговата епична битка с Дракона, докато оставят в полусянка скучните, битови дела на своите господари. 

Всяка негова пресконференция е „извънредна“, всеки протест с петдесет души е „народно недоволство“. Така медийната машина на мафията изгражда образа на своя уж най-голям враг, защото знае, че този враг е напълно безопасен.

И така се ражда гениалният финт: Вождът е твърде зает да се бори с „Голямото Зло“ (дракона), за да има време и сили да се занимава с „по-малкото зло“ (гущерите у дома). 

Той няма време за такива битовизми като корупция, превзета съдебна система и мафиотски схеми за милиарди. 

Той има по-важна мисия! Той спасява цивилизацията!

Финал: Негласното примирие

И така се ражда най-удобното примирие в новата ни история. Докато „Възраждане“ води своята шумна, но напълно безплодна война срещу вятърните мелници на ЕС и НАТО, истинските господари на България – тези, които държат медиите, съда, прокуратурата и парите – си управляват в пълен комфорт.

Те са в безопасност. Защитени са не от полиция или охрана, а от шума на една фалшива битка.

Най-добрата услуга, която можеш да направиш на мафията, не е да работиш за нея. А да убедиш народа, че има по-голям враг от нея.

Акт IV: Счетоводството на една симулация – каталог на славните провали

Но нека оставим театъра и да видим счетоводния баланс. 

Хроника на една героична илюзия

Какви са реалните победи на нашия рицар в неговата „свята война“?

COVID кръстоносният поход

Тълпи се събират. Знамена се веят. Въздухът вибрира от гняв и хипохондрия. Вика се „Свобода!“, сякаш светът е концлагер, а не просто гише за сертификати.

Резултат: мерките падат — не заради протеста, а защото Брюксел киха в друга посока.

→ Славна загуба в битка, която никой вече не води.

Евро-епопеята и НАТО-покръстването

Събират се подписи с патос, внесени са в храма на системата с маршови фанфари и медийни лайвове.

Резултат: процедурен шут и вратата се затваря. Както се очакваше. Както е по сценарий.

→ Провал по план, но със звуков ефект.

Парламентарното Прозрение

Те влизат! Те вече са вътре! Субсидията тече като река в пустинята, микрофоните са включени.

Резултат: Нито един закон, нито една победа. Само театър с предсказуем край. Те воюват с „системата“, докато се хранят от нейната ръка.

→ Пирова победа, но с кетъринг.

Културните битки със сянката

Дрънкане на оръжия срещу ЛГБТ, мигранти, „джендъри“ – врагове, които не отговарят на удара.

Резултат: Нито един приет закон. Само генериране на страх и сенки, в които да се героизираш.

Битка с вятъра, но в броня и с барабани.

Улични блокади и декори за вечерните новини

За кратко улицата става сцена. И после – черен екран.

Резултат: Никакви реални отстъпки. Само кадри за следобедните хроники.

→ Еднодневна постановка в Народния театър на отчаянието.

Счетоводството на илюзията:

„Възраждане“ се бори срещу еврото, НАТО, COVID мерките, „джендърите“…

И резултатът?

0 приети закони

0 реални промени

100% медийно покритие

100% субсидия

→ Това не е провал. Това е перфектно изпълнение на ролята: да изглеждаш като бунтовник, докато си част от хорaта зад завесата. Да бъдеш клапанът, през който обществото изпуска пара, без да мръдне и с милиметър напред.

Не е трагедия, нито драма. Това е фарс.

А главният актьор знае текста си наизуст.

Nik Ray