Помните ли "великата дигитална социалистическа революция" от януари миналата година? Първо Twitter и Facebook, а след тях Instagram, YouTube, Spottify, Reddit, Snapchat, Twitch, Pitnerest анулираха акаунтите на действащия президент на САЩ Доналд Тръмп и на 100-ина хиляди негови поддръжници. А когато голяма част от блокираните се насочиха към платформата Parler, тя попадна под координирания удар на Google, Apple и Amazon. Зловеща демонстрация на недосегаемост от страна на технологичните гиганти и решителна стъпка към "прекрасния нов свят", в който различните мнения в интернет са допустими само ако не противоречат на "политическата коректност".
Е, понякога революциите получават ответен удар – контрареволюция. Революционното махало се е отплеснало толкова далеч извън нормалността, че се налага да бъде връщано обратно. Обикновено не чак до положението преди революцията, но последствията от революционните ексцесии се оказват до голяма степен смекчени. Такъв тип режим бива наричан "бонапартистки" – по името на Наполеон Бонапарт, чието управление "лекува" Франция от последствията на якобинския терор, без да възстановява "стария режим". Но в някаква степен "помирява" монархията и революцията.
В ролята на "дигитален Наполеон" в последните седмици се явява Илон Мъск. Всеки нов епизод от "сагата Мъск и Twitter" създава усещане за възстановяването на някаква нормалност, ако не и справедливост.
В началото бяха съкращенията
В края на октомври Илон Мъск придожби акциите на Twitter срещу 44 милиарда долара. Още преди сделката обаче милиардерът обяви намерението си да направи значителни съкращения сред персонала на компанията. В началото на ноември личният състав вече бе намален на половина, като основният аргумент са загубите на фирмата, в размер на около 4 милиона щатски долара на ден.
Друга причина за уволненията е намалялата необходимост от модерация, която нерядко се превръщаше в цензура. След като "освободи птичката", очевидно Мъск няма нужда да държи толкова много цензори. Показателно също така е, че отделите, които отговарят за предотвратяване разпространението на невярна или подвеждаща информация, в най-малка степен са засегнати от съкращенията.
Явно Twitter се е превърнала в компания с прекомерно раздут персонал, която е приютявала хиляди излишни служители. Твърде е възможно мнозина от съкратените да са били там не толкова заради професионалните си умения, колкото заради "заслуги" на политическия фронт. А Мъск е просто един милиардер, който не иска да стане милионер. Имаше и един момент, в който се оказа, че някои от уволнените са твърде ценни за компанията и тя се обърна към тях с молба да се върнат. За разлика от онези, които са прекарвали повече време в стаята за йога и релакс, отколкото пред служебния компютър…
Ултиматумът на Мъск
След като се отърва от синекурните си служители, Илон Мъск заяви на останалите, че ще трябва или да започнат да си оправдават престоя (т.е. да работят повече, отколкото досега), или да си ходят. Вследствие на което част от тях започнаха сами да напускат.
С две думи, комунизмът приключи, поне в Twitter. Защото какво, ако не комунизъм, е да работиш символично, да получаваш безплатна храна и вино извън петцифрената ти месечна заплата и да се скатаваш в стаята за йога?
Реабилитацията на низвергнатите
Наред с икономическите мерки за оздравяване на Twitter Илон Мъск активно се грижи и за публичния имидж на компанията. Възстановени бяха блокираните акаунти на редица "неудобни" политически и обществени фигури. Естествено, фокусът беше върху поканата към Доналд Тръмп, но списъкът на реабилитираните от Мъск включва хора с най-разнообразни политически афилиации – общото между тях е, че в един или друг момент са били виртуално посечени от цензурата на предишния режим в Twitter. Става дума за хора като Джордан Питърсън, Кание Уест, феминистката Меган Мърфи, дори Кати Грифин, която в скандална фотосесия държи отрязаната глава на Тръмп.
Което показва, че целта не е фаворизиране на каквато и да е политическа линия, а даване на възможност за свободно изразяване на всеки. Това би трябвало да се приема като революция, но тъй като самата революция изтриваше профили, възстановяването на свободата на словото се явява контрареволюция.
Разбира се, никой не е съвършен, дори и да е най-богатият човек на света. Хаотичните първоначални промени в Twitter разклатиха доверието у рекламодателите и някои от тях се оттеглиха. А спрямо самия Мъск президентът Джо Байдън се обяви за проверка дали милиардерът е заплаха за националната сигурност на САЩ.
Но несъмнено Илон Мъск връща нормалността в Twitter. Това, очаквано, не се харесва на ляволибералните среди, за които милиардерът е най-новия "враг номер едно на Тутраканска селищна система". А ако на някого му се струва странно либерали да недоволстват от възстановяване на свободата на словото, тук е мястото за следното уточнение:
Съвременните либерали няма как да подкрепят свободното изразяване. Защото позициите им са толкова абсурдни, че няма как да спечелят в дебат. Тезата, че ти трябва да ядеш насекоми, жена ти да има сексуални отношения с мигранти, желателно с по-тъмен цвят на кожата, а децата ти да си сменят пола според настроението, има ли как да победи в дебат? Затова се стремят да спечелят служебно – като цензурират всеки глас на разума, който разобличава тоталната несъстоятелност на уокизма, зеленизма, феминизма, ЛГБТИ-брътвежите и т.н.
Що се отнася до България, слабата популярност на Twitter не предполага кой знае какви вълнения, за разлика от евентуална визита на Мъск. На която да го питаме кога ще купи Мета (т.е. Facebook). А засега сме малко като чукчата от вица – дето се ядосва на руския император, че продал на САЩ Аляска, но не и Чукотка.
Автор: Димитър Петров, news.bg
