Третата метаморфоза на политическия травестит Шиши бе като Кьовеши

Изборът на омбудсман по вкуса на ЕС и ходът на Борисов подсказват, че изборите са много скоро. Днес някои вехти гросмайстори пак поставиха Певски в шах с пешката, а скоро следва и мат.
Шиши прави едно и също от цели 15 години и то винаги (за негово учудване) дава един и същ говнян резултат. Класически луд човек.

До влизането в Еврозоната, ако то се състои въобще на 1 януари догодина, Европа иска ново правителство без Пеевски вътре.

Ако Пеевски продължи да дерибейства във властта на гърба на Борисов, ще следват остри мероприятия, защото той не е желан от никой на Запад (Брюксел и Лондон), включително и от САЩ. Въобще имаме 5 месеца сами да се справим с болестта “Пеевски”. Ако не, ще ни третират като чумави – в изолатора. Ще ни спрат кредитите и дотацията и ще Омрем с Пеевски начело.

Пеевски за три години опита всичко, похити милиарди и ги изпука за глупости и личен пиар – НО нито излезе от санкциите на САЩ и Великобритания, нито го приеха в някоя европейска партия, нито българите започнаха да го мразят и ненавиждат по-малко. Рейтингът му е на дъното в Парламента, а го одобряват само половината от избирателите дори на собствената му партия, на която е лидер. Истински Феномен.

Такива са реалностите и май Борисов ще се съобрази с “началниците” в Брюксел.

Всички опити на Пеевски да изпълзи като преяла въшка на челото – 2013, 2020, а и сега през 2025 – завършват по един и същ начин – градските либерали се завръщат на бяло магаре и правят правителство с него (с Борисов), а Пеевски отива в Дома за разбити души или в кочината, докато си измисли нова роля.

Шиши като господин Едгар Хувър за един ден

През 2013 Шишкото тръгна да се прави на Едгар Хувър в българското ФБР (ДАНС), но изгоря точно за 24 часа. С парите от КТБ и на гърба на Доган бързо се осефери и започна пак да плете схеми.

Шиши – Главен прокурор

През 2020 Шиши вече беше главен прокурор в сянка и дърпаше лично конците на своя мъпет Иван Гешев. Нахлу в Президентството и настъпи голямото коте по опашката и изяде боя (буквално 2021).

Да поздравим Пеевски за опита и третия път.
Третият път Дебеланкото се преоблече и стана Лаура Кьовеши в пола.

Шиши тури полата и стана като Кьовеши

Той се постара много този път – излезе на светло и започна дори да говори, но започна да върти още по-чевръсто бухалките и дори взе да копира всички глупости Кьовеши, за които толкова много лелееха и им течаха лигите на жълтопаветните му приятели и изпадаха в екстаз. Когато се случваха в Румъния и сто тояги на чужд гръб бяха малко, ама когато дойде на техен гръб в България…?!
За какво става въпрос?

Шишкото е въведе модела на румънската грамада Кьовеши, който умнокрасивите така лелеяха. То и организираха лекции тук в София, то я канеха в Съдебната палата, то аплодисменти на крака с Лозан Панов.

Единственият, изглежда, който внимателно е слушал и проучил челния румънски опит, е Пеевски. Службите доставят доказателства (Секуритате, ДС, КПК, ДАНС), зрелищни арести на премиери, министърки, кметици и т.н. черни камионетки – първоначално луд възторг.

Страх и ужас скова мишите душици на политици и администрация, кой ще е следващият. Който съдия не отсъди според нейните желания, веднага се обявяваше също за корумпиран и се започваха разследвания. Така работеше Кьовеши в Румъния и затова сега в Европа не и се получава въобще. Тези, които мечтаеха за тоя модел, сега го изпитват на собствен гръб. Честито! Поне им дойде акъла в главата.
Когато създаваш чудовище е добре да си даваш сметка, че то първо може да погне теб, а вече дори няма и Президент, на който да се оплачеш, защото същите в колаборация с Пеевски му отрязаха крилата на самолета, че и ръцете.

За Пеевски важи правилото – или си само бос на мафията или си само политик или си само ченге под прикритие с всички последствия от това. Никъде, освен в Курило, не дават да си и трите накуп. Там на такива босове им викат “боса на кокоса”.

Представете си как би изглеждала Америка през 30-те и 40-те с Лъки Лучиано и Ал Капоне за президенти, вместо Рузвелт и Хари Труман. През деня водят войната с Хитлер и преговарят с Чърчил и Сталин, а нощем избиват конкуренцията на улицата и разнасят нелегално алкохол с мафиотите.
Виц. А това искат нашите негодници.

Николай Бареков

Публикуваме с кратък негов коментар и анализа на последния протест на Илиян Василев:

Много любопитно. Авторът (на анализа по-долу) свързва подивяването на Делян Пеевски с отчаянието му, че няма да се измъкне от Магнитски.
Аз също мисля, че е подивяване и е връщане към естественото състояние на субекта. Пеевски добре вижда, че европейците няма да го пуснат в Еврозоната заедно с България и играе ва банк. За какво – и то не знае. Архизлодей от комиксите, докато не пропадне в бездната окончателно. Има вероятност да завлече и всички и
останали със себе си.

Илиян Василев:

Вчерашният протест разкри няколко ключови аспекта, които заслужават внимание и анализ.

На първо място, протестната енергия се завърна с пълна сила. Фактът, че за няколко часа, без почти никаква предварителна организация, се събраха толкова много хора, и то в разгара на лятото, когато София обикновено е наполовина празна, е показателен. Това доказва, че гражданското общество е готово да реагира, когато усети заплаха за демокрацията.

Второ, ясно пролича, че политическите партии могат да организират ефективни протести. И логично – когато една партия е атакувана, нейната моментална реакция е най-силна. Това е модел, който всички политически субекти трябва да следват.

Трето, протестите отново се доказаха като единствена или поне една от малкото алтернативни платформи, чрез които важни послания достигат до обществото в условията на „пленени“ медии.

Основното мото на изказването ми, „Нашата религия е Свободата, справедливостта е нашата кауза, а площадът – нашия Храм“, намери дълбок смисъл в контекста на небесния рожден ден на Апостола. Неговото присъствие, макар и невидимо, сякаш витаеше над площада, задавайки ни вечния въпрос: „Направихте ли достатъчно за България?“

Енергията е налице, но как да я превърнем в гласове на изборите и в още по-активен граждански натиск?
На първо място, енергия има и тя ще нараства, защото атаката срещу демокрацията няма да спре. Обясних защо: това е единственият начин обществено непопулярни фигури, като Пеевски, да дойдат на власт – чрез узурпация и поставяне под контрол на всички институции.

Но както казах е големият въпрос е как тази енергия да се трансформира в повече гласове на изборите. Тук основната тежест пада върху партиите – както тези, които познаваме, така и новите, които предстои да се появят. Веднъж вече се спънахме през 2020 г., днес нямаме право на това. В този смисъл, всички трябва да проявят смирение и да осъзнаят собствените си грешки. Изключително силно впечатление ми направи днес изказването и поведението на Методи Байкушев по БНТ – истински модел за лидерско поведение във враждебна среда. Той не отговаря на въпросите по начина, по който те се задават, а ги преформулира и отговаря по начина, по който смята за правилен. Това е ценен урок за всички.

Разширяване на периферията и европейски послания
На второ място, като допълнение към първата теза, трябва да се говори с всеки, който може да разшири периферията на избирателното тяло и да повиши избирателната активност. Това не винаги става само чрез политици и партии. Често се постига чрез гражданска активност, инфлуенсъри и най-вече чрез ярко и запомнящо се поведение. Имам усещането, че някои от ППДБ са напипали верния път. Аз лично ще помагам в тази посока.

Запознах присъстващите на протеста с част от писмото, което изпратихме до европейските институции с група от над 30 души. Ще го публикуваме по-късно през деня. В него излагаме нашите искания и очаквания от тези институции, които най-общо са:

Разследване на Делян Пеевски за опити за узурпиране на власт и установяване на автократичен режим.

Подкрепа за проевропейската опозиция в опитите ѝ да противостои на авторитарните напъни на Пеевски и Борисов.

Подкрепа за Европрокуратурата и осъществяване на надзор над действията на българската прокуратура.

Най-важното – обвързване на отпускането на европейски средства с реформите и състоянието на върховенството на закона, както и с истинската борба с корупцията.

По мое дълбоко убеждение, след като се е уверил, че няма излизане от санкциите по Закона „Магнитски“ и че няма шанс да заеме висок публичен пост, който да го измъкне от тях – което на практика означава, че политическите му мечти са неосъществими – Делян Пеевски се е върнал към „фабричните си настройки“ и е включил на максимум своя разрушителен потенциал в услуга на Кремъл. Именно в този контекст изглеждат логични и селективната му атака именно срещу проевропейската опозиция и скритата подкрепа за депутатите на Възраждане.

До следващия протест. Битката ще бъде продължителна и радикализацията на протеста изглежда необратима.