Договорът на Урсула с Тръмп ще има неочаквани последствия за българите и за Европа, след като са оставили съдбата си в ръцете на хора, които не са избирали. Ето защо?!
Днес, разхождайки се из едни далекоизточни сукаци, наблюдавайки внимателно как тече времето там и живота в него, си мислех за „сделката“ между все още държавата САЩ и нещото ЕС. В края на местния ден, изпопрочетох де що има по темата из родния медиен циркаджилък и седя като треснат пред огромната пропаст между масовото желание за авторитетна медийна изява и чутовното невежество, комбинирано с неспособността да се вържат повече от две събития в една логическа подредба. Та да пробваме сега по темата. Всички вече са наясно с първите съобщения от разговорите между президента Тръмп и председателката Фон дер Лайен – ЕС и ние в него, се задължаваме да платим към САЩ по $250 млрд. на година за три години, купувайки енергия (незелена, разбира се), да вложим още $600 млрд. в САЩ под формата на някакви инвестиции и да закупим оръжие, за което нямаме ограничения лак да се разпореждаме с него. Освен това, ЕС и ние в това число трябва да отворим безмитно и безквотно пазарите си за някои американски индустриални и земеделски продукти. От друга страна износа на ЕС ще бъде обложен с 15% мито за всичко, с изключение на алуминий и стомана, които ще са с 50%. Това е общата картина, подробностите ще излезнат след подписите на двете страни. И чета чуденките на евроатлантическия либерален планктон, та и аз се зачудих на чудното им учудване. Те милите още не могат да стоплят, че Европа се напомпва за война срещу вечния цивилизационен враг Русия. Ако Русия не се заклати сериозно, то Китай изобщо не могат да го поместят. И продължават по план програмата, която е нито демократска, нито републиканска, а е държавно-стратегическа. Нещо като турската за Големия Туран, но за това друг път. Диверсификацията на енергоносителите, намери израз само в пълната замяна на основния доставчик, а който контролира енергията, контролира всичко. След това се удря по собствените способности за осигуряване на продоволствен суверенитет с евтиния внос на основни храни и постепенно намаляване до спиране на земеделските субсидии, за да завърши с покупката не на какво да е, а на оръжие, включително далекобойни американски ракети (над 1000 км.), които да бъдат предоставени на Украйна, която пък да ги правела, каквото си поискала. А тя иска само едно. Спомнете си реването на кървавия шут Зеленски, как трябвало да се удрят руските градове с далекобойни ракети. Та САЩ ще се опитат да излезнат сухи от водата, както го направиха след Голямата депресия от 1933 година, с голяма гореща война Европа – Русия. А те да са в ролята на доставчик както на едните, така и на другите. За да не приключи обаче войната бързо, както повечето анализатори вече провиждат, поради смазващото военно-техническо превъзходство на Руската армия, то Европа трябва да бъде подготвена, за да издържи. От къде ще вземе Европа толкова пари да плати ли? От заеми, предоставени от американските, а и не само банки, срещу които да бъдат напечатани евра, с които да се финансира войната. На американците тези долари не им трябват. Те само ше ги дадат на ЕС (ЕЦБ), а плащанията към тях ше поискат във вече издадени американски държавни ценни книжа, или крипто стейбъл койни. Може и в злато, или пък зърно, както направиха кредиторите на Царска Русия и СССР, предизвиквайки т.н. Голодомор, дето го приписват удобно на Лисенко и Сталин. За предстоящата инфлация в ЕС няма да обяснявам, защото ще я видите и усетите, аз също де. Ако Украйна приключи преждевременно, още преди да бъде сключено примирие, за да бъде превъоръжена, това оръжие ще бъде доставено по източния фланг на НАТО, разбирайте и България. Ние ще си го купим, но операторите ще са други, както в Украйна разбира се. Между другото тази „сделка“ за предвоенна подготовка се случва с любезното съдействие на родната управляваща коалиция, която безрезервно и безкритично подкрепя обезумялата брюкселска върхушка. И последно, на територията на 125-километровото пристанище Ротердам в Холандия, вече е обособена една значителна част, която е предназначена да обслужва само оръжейните доставки от САЩ. Ако не искаме това да се случи, не трябва само да се възмущаваме и пишем из социалките, както правя и аз сега, а да се поизпотим, поизцапаме и посвършим малко повече работа, преди демократичното управление рязко да премине във фашистка диктатура по стар европейски образец.
Ненко Иванов

Една снимка (горната) казва повече от хиляди думи, но ето ви и думите към нея:
КОЙ ще плаща вносните мита на ЕС за САЩ и как ще съсипят европейския бизнес?
Вносните митата не се плащат от този, който изнася стоката, както погрешно мислят мнозина, а от този, който я внася. Т.е. няма да плащаме ние тези 15% мита на САЩ, а вносителите на европейски стоки на американския пазар.
Така към цената на стоката се прибавят и разходите + застраховките по нейното транспортиране до САЩ (този сбор се нарича цена франко граница), върху тази сума се дължи мито 15%, което го плаща вносителя, а върху цялата сума цена франко граница + мито се дължи и ДДС (нарича се двойно данъчно облагане).
Крайният платец е американският гражданин, който си е купил стоката.
Смисълът на митата е да оскъпят чуждата стока на местния пазар с толкова и по такъв начин, че потребителите да предпочетат стоката на местните производители, като по този начин държавната данъчна политика се защитава от дъмпинг и стимулира местната икономика.
Нарича се още държавна протекция на местните производители.
Така че не, ние няма да плащаме 15% мита на Тръмп. Американците ще ги плащат. Но тук има един голям нюанс. По този начин Тръмп влияе на корпорациите – както американските като Apple, Microsoft и други, така и на европейските като например автомобилната индустрия, да предпочетат да се завърнат или пренесат производството си в САЩ, за да са конкурентни на местния пазар, който е голям.
Първо, така Тръмп цели да реиндустриализира САЩ, осъществявайки програмата си MAGA и очевидно напредва в това.
Лошото за ЕС е, че реиндустриализацията на САЩ е и ще бъде за сметка на деиндустриализацията на ЕС, който потъва като „Титаник“, докато големи бели птици като Урсулата свирят Одата на радостта.
Второ, към споменатият Титаник ефект ще се добавят и нулевите мита за американски стоки на европейския пазар, който също не е малък. Така Тръмп пробива европейския пазар и осигурява безпрепятствен износ на американски стоки, правейки ги по-конкурентни. Така потребителите в Европа например ще предпочетат американска кола вместо европейска, от което печели САЩ, но губи ЕС.
Трето, Тръмп задължава ЕС да му купува около 4 пъти по-скъпата енергия от САЩ, вместо от Русия, като по този начин допълнително оскъпява европейската продукция, правейки я още по-неконкурентна на световните пазари. Тук отново печели Тръмп, а ЕС губи.
Четвърто, Тръмп си продава остарялото оръжие на Европа на мечтани цени, насъсквайки я да се въоръжава срещу потенциален противник като РФ, плашейки я, че аха и Русия ще нападне НАТО. Страхът продава, а войната е голям бизнес! Отново печели Тръмп, а ЕС губи.
И пето, кумулативният ефект от всичкото това е деиндустриализирана, фашизирана Европа, потъваща в перманентни икономически, социални, финансови, миграционни и всякакви кризи.
С една дума – Титаник.
Какво се случва в по-общ план? Борба за залъка. След като на Западния паразит му стана ясно, че няма да успее да победи Русия и дори Украйна му се изплъзва от ноктите, вечният западен растеж се изпари. А няма ли растеж и заграбване, империята повече няма как да се изхранва. Какво последва? Единственото възможно – самоизяждане. Големият батко ще изяде баницата на малкия си съюзник, ако трябва ще го набие, въобще „Fuck the EU“, както беше казано преди години, но такъв е закона на „жунглата“.
Армен Попов

