На тази дата преди 96 години – през 1919 г., е подписан един от най-пагубните за страната ни договори – Ньойският. До спогодбата се стига след загубата на България от Първата световна война. Подписана е от Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
Счита се, че този документ води до началото на поредната национална катастрофа за страната.
Клаузите на договора предвиждат тежки последствия за държавата – Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словеци. Това са селата в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Румъния пък получава Южна Добруджа.
Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско“.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
Освен територии, България е лишена и от право да притежава модерни военни технологии, флот, авиация, а задължителната военна служба е отменена.
Сухопътните сили не трябвало да надминават 33 000 души, включително полицията.
Страната ни се задължава да плаща и репарации, които са в размер от 2,25 милиарда златни франка,
изплащани на шестмесечни вноски. Тази сума се разпределя между съюзниците и се определя като 22% от цялото ни национално богатство по оценки от 1911 г. Освен с пари, България трябва да компенсира съседните страни и с голямо количество добитък, както и въглища.
След Ньойския договор за 3 години у нас пристигат 100 000 бежанци, а 600 000 българи остават зад граница.
