Старите къщи на София са като приказка за епоха на стил и естетика, но за жалост с финал по български. Няма софиянец, който да даде ясен отговор защо съсипваме и обричаме на разруха едни от най-ценните имоти в центъра на столицата и защо общината нехае. Чудим се, толкова ли са много архитектурните богатства на градовете ни, че да ги даваме без битка в ръцете на хора, за които парите и търговския интерес са единствените свещени ценности, пише Биг5.бг.
Потърсихме мнението на кандидата за кмет на ПП“ България без цензура“ Мария Календерска – ще се спре ли практиката в общината да се руши и да се бездейства за културното наследство на старите сгради.
София трябва да стане град, в който към паметниците на културата и старите сгради да има подходящо отношение. Досега то се простира само в отписване и приватизации.
За да живеем в град, който иска да печели от културен туризъм и уважава историята си общината трябва да се грижи за сградите, които са изоставени.
Фрапантен е примера със Захарна фабрика, където 9 000 складове- стари сгради-паметници на културата с национално значение е оставен да се руши. Мястото е изключително апетитно, защото целият терен е около 20 000 кв. м на десет минути път от Министерския съвет. От ръцете на държавата Захарна фабрика преминава в ръцете на братя Джанкови, които са сред най-титулуваните „приватизатори“ по времето на Стефан Софиянски и Антоан Николов.
Никой не полага никакви грижи за тези паметници на културата, защото чакат да паднат и тогава този терен ще бъде продаван не за 640 хил. евро, а за десетки милиони. Поне. Той е препродаден няколко пъти, за да стигне до анонимен офшорен собственик, от който да не може да се търси отговорност, но да прибере печалбата, посочва кандидатът за столичен градоначалник.
Според Закона за историческото наследство чл. от 72 до 76 кметът на общината е длъжен да извърши ремонтни дейности и да възстанови паметници на културата, които не са от „национално“ или „световно значение“. За Захарна фабрика, която е от „национално значение“, заповедта трябва да е от Министъра на културата. Общината обаче е длъжна да принуди собствениците да извършат ремонтните дейности и да уведоми Министерство на културата, за да се задейства механизма.
С една дума, общината може да инвестира във Захарна фабрика. /Според чл. 76, ал. 5/ „върху имота се вписва законна ипотека в полза на държавата, съответно общината, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски“. Т.е. или ще си вземе парите или ще вземе сградата и ще я ползва.
Архитектурното общество Whata предлагат вече поне от десет години да стане арт пространство, музеи, или сгради с обществено предназначение.
Всичко това може да стане, ако столична община работи за гражданите, а не за олигарсите и офшорките.
Тогава може би дори Вальо Златев ще реновира къщата с ягодите, която е успял да купи, може би дори и Кирил Домусчиев ще се погрижи за къщата в Лозенец.
София има потенциал да запази историческото и културното си наследство както това е направено в Рим и в Париж, където, ако не се грижиш за скъпите стари сгради, просто не ги купуваш, защото ще ти бъдат отнети. Дори в са дори в Копривщица и Трявна има по-позитивни примери. Но паметниците на културата в София се препродават и са изоставени само докато се разрушат, защото се управлява с почит към мутрите, олигархията и парите.
В София има 1700 сгради – паметници на културата, като 80% от тях не се поддържат според данни на самата община.
Може би следващият кмет и следващият главен архитект на София не трябва да се страхуват от имената зад офшорките, защото преди тях трябва да стои общественият интерес, законите и задълженията на всички нас да оставим на децата си един град с история, а не разпарчетосана, разпродадена на олигарси феодална територия, където законите важат за бедните, но не и за богатите. 25 години стигат.
