Гледаме Сърбия, за разберем какво става и в България. Разликата е, че там Тръмп има интереси и ухажва Вучич, а в България Пеевски и Борисов са персона нон грата за американците.
Сърбия: държавен преврат или неудобството да седиш на два стола?
Сръбският президент Александър Вучич е насрочил извънредно заседание на Съвета за национална сигурност за 12:00 часа на 2 август, съобщи лаконично държавната информационна агенция Танюг предния ден. Агенцията не е посочила никакви причини за решението на президента.
Според сръбския вестник „Вечерње новости“ това се дължи на задържането на бившия министър на търговията Томислав Момирович. Вестникът също не уточнява официалните причини, твърдейки, че е имало опит за държавен преврат, в който, според вестника, участват служители на Специалната прокуратура за борба с организираната престъпност и някои полицейски звена.
Същевременно агенция Танюг публикува статия под заглавие:
„Шестима души, включително Томислав Момирович, бяха арестувани по време на задържането на петима други“. Агенцията цитира изявлението на Прокуратурата за организирана престъпност (JTOK), според което „в резултат на предишната работа на ударната група, разследваща финансовите потоци, свързани с проекта „модернизация и реконструкция на унгарско-сръбската железопътна линия по маршрута Нови-Сад-Суботица-държавна граница (Келебия)“, досега от свобода са лишени шест души поради основания за корупционни престъпления“. След това агенцията изброява имената и длъжностите на арестуваните заедно с Момирович. Агенцията обаче не уточнява дали тези арести са свързани с опита за преврат.
Напрегнатата ситуация в Сърбия продължава от дълго време поради масовите антиправителствени протести в Белград, които привлякоха десетки хиляди хора през последните месеци. Новинарският портал Novosti тогава обвини лидера на опозицията Драган Джилас в планиране на убийство на Александър Вучич.
Причината за вълненията сред студенти и поддръжници на опозицията беше смъртта на 15 души при срутването на навес на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. За да потуши вълната от протести, през януари Вучич подписа решение за помилване на 13 протестиращи, обвинени в безредици. Освен това, бяха публикувани документи, свързани с реконструкцията на гарата. Ръководството на страната призовава студентите и опозиционните сили да се включат в диалога, но този призив остава без отговор.
По време на неотдавнашния масов протест в Белград, в който участваха над 30 000 души, протестиращите поставиха на президента Александър Вучич ултиматум за провеждане на предсрочни избори. В края на юни обаче президентът го отхвърли. „Ултиматумът не е приет“, каза той по държавната телевизия RTS. Според него протестите са част от заговор на чуждестранни сили за сваляне на правителството. Както отбеляза държавният глава, за тези цели за четири години от чужбина са отпуснати около милиард евро.
Протестните демонстрации се водят от опозиционния блок, наречен „Съюз за Сърбия“, създаден наскоро от бившия кмет на Белград и лидер на Демократическата партия на Сърбия Драган Джилас. Той включва около 30 много разнообразни партии и движения, както либерални, така и патриотични. Освен недоволството от политиките на Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП), политиците, които са се присъединили към блока, нямат много общо. Сред тях са поддръжници на „европейската интеграция“, патриотични православни политици, левичари, либерали, евроскептици и десноцентристи. Единственото искане, което те поставят, е край на „лошия политически режим“.
Протестите, очевидно подхранвани от чужбина, са причинени от предполагаемата корупция на властите и авторитарния режим, уж установен от СПП. Обаче сръбският политически дневен ред е доста специфичен – проевропейската ориентация на управляващата партия и неспособността на настоящото правителство да защити интересите на сръбското малцинство в Косово.
Някои наблюдатели смятат, че случващото се сега в Сърбия много напомня на действията на протестиращите срещу правителството на Янукович в Украйна през 2013-2014 г.
В същото време Западът открито се намесва в събитията в Сърбия, почти по същия начин, както действаше през 2014 г. в Киев, като настоява „да не се използва насилие срещу демонстрантите“, а от друга страна заплашва с икономически санкции, ако сръбските власти не действат както трябва.
„Москва не изключва възможността по време на протестите да се използват технологии за провокиране на цветни революции“, заяви на 30 юни прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. „Въпреки факта, че Сърбия, разбира се, е под безпрецедентен натиск, не можем да изключим, че там се използват добре познатите технологии за провокиране на цветни революции.“
Настоящите протести в Сърбия обаче все пак се различават от обичайните цветни революции в Европа. Факт е, че протестиращите са подкрепени от известни личности като филмовия режисьор Емир Кустурица, актьора Милош Бикович, култовата хип-хоп група „Београдски синдикат“ и редица други известни артисти, както и многобройни спортисти, включително легендарния тенисист Новак Джокович. Може ли всички те да бъдат заподозрени, че работят за Запада? Малко вероятно.
И наистина, ако се вслушате в последните изявления на сръбските власти за „цветна революция“, те едновременно с това заявяват, че „неизменната цел“ на Сърбия е присъединяването към ЕС.
Но защо е необходима тогава „революция“, ако официален Белград вече е „за, буквално изскача от панталоните си, стремейки се „към Европа“? И дълго време дори си затваряше очите за сръбските фирми, доставящи снаряди на Украйна?
Сърбия дори не е нужно да се присъединява към НАТО, тъй като Белград е член на програмата на Алианса „Партньорство за мир“ и редовно провежда учения с онези, които наскоро бомбардираха Югославия.
Дори няма нужда да се признава Косово, тъй като правителството на Вучич призна личните карти, дипломите и автомобилните номера на косовските албанци.
Няма нужда да се бори за сръбските национални интереси, тъй като може да се позовава на Брюкселското, Вашингтонското или Охридското споразумение, които задължават Сърбия да се подчини изцяло на интересите на САЩ и ЕС.
Защо да се провежда референдум за външната политика, след като мнението на народа така или иначе не се взема предвид, тъй като целта е ЕС на всяка цена? Към това можем да добавим и предоставянето на достъп на транснационалните корпорации до сръбските минерални ресурси, предимно литиеви находища, чийто добив ще разруши екологията на тази малка страна. И Германия, която има три пъти повече запаси от литий, но не се стреми да го добива на своя територия, настоява за това.
Междувременно Александър Вучич обвини Емир Кустурица в опит за държавен преврат. Според президента, Кустурица, заедно с представители на сръбската опозиция, се опитва да го свали от поста. Известният режисьор преди това призова за освобождаване на „политическите затворници в Белград и Ужице“, участвали в масовите протести в Сърбия и сега обвинени в нарушаване на Конституцията на страната.
След като Кустурица осъди действията на силите за сигурност по време на студентските протести в Сърбия, данъчната служба затвори ресторант „Висконти“ в комплекса „Дървенград-Мокра гора“, където от много години се провеждат фестивалите на културния деятел. Кустурица иронично благодари на сръбските власти за това в социалните мрежи.
Така че настоящата конфронтация между властите и протестиращите, включително Кустурица и други сръбски патриоти, води началото си предимно от страната. Трагедията в Нови Сад е само претекст, който извади наяве много сериозни проблеми, натрупали се в държавата. Сърбия е разрушена от инфлацията, тя е с най-скъпите продукти в региона, както и цените на горивата, недвижимите имоти и комуналните услуги, докато реалните заплати не растат. Ето защо един от първите, които се обявиха срещу Вучич и неговия курс, беше Емир Кустурица, носител на руския Орден на дружбата, който му беше връчен от руския президент Владимир Путин. И този световноизвестен режисьор не може да бъде обвинен в „съучастие със Запада“ или русофобия.
Така че проблемът, както виждате, е, че сегашното правителство в Белград се стреми към невъзможното – да седи на два стола едновременно. Стреми се към ЕС и сътрудничество с НАТО, а едновременно с това отива на парада на 9 май в Москва и отказва санкциите срещу Русия. И не е изненадващо, че такъв странен „букет“ не е по вкуса не само на прозападната опозиция, но и на сръбските патриоти.
Фонд СК
Източник Огняна Желвакова
